В черупката на охлюв

Ами ако се бях появил на този свят в черупката на охлюв… – седеше и разсъждаваше той за възможностите, които тялото на човек му предоставяше. – Беше по-бърз, по-висок, по-умен, но имаше ли някакво значение всичко това в онази дъждовна сутрин, когато той вървеше навъсено към офиса, а десетки охлюви пълзяха щастливо по алеята, осеяна с есенни листа и жълъдчета, попадали от дърветата.

Той беше толкова забързан, защото както всяка сутрин закъсняваше за работа. Работата никога нямаше да свърши, а и не беше най-важното в живота му. Работеше просто, защото трябва, както много други трудещи се неуморно в 21 век мъже.

И дали защото беше твърде забързан и не виждаше нищо по пътя си, или просто беше твърде зает да мисли за поредния изпълнен със задачи работен ден, внезапно чу звук от размазана черупка под краката си.

– Оууу гадост, настъпих охлюв, – почти извика той на никого, осъзнавайки че  пак трябва да си почиства обувките. – Каква досада… продължи да мрънка навъсено под носа си.

Тя вървеше по алеята с чадър в ръка. Въпреки че още валеше слаб дъжд, слънцето блестеше на хоризонта. Беше една свежа есенна утрин. Толкова свежа, че дори шумовете и изгорелите газове на автомобили в задръстването на булеварда се губеха рязко зад стена от дървета, обграждащи алеята.

Предстоеше още един прекрасен ден. До офиса оставаха само още няколко стотин метра и тя поглъщаше с поглед прекрасните есенни краски. Алеята беше покрита с жълъди, есенни листа, клонки и охлюви… Оооо имаше толкова много охлюви, които пълзяха бавно и величествено през алеята. Носеха си къщичките и въпреки това не бяха защитени от невнимателен човешки крак.

Тя веднага фокусира вниманието си и започна да прескача по пътя си всеки по-малък или по-голям охлюв. Колко щастливи изглеждаха охлювите, изпълнени с живот – в мокрото утро.

Вървейки по алеята, прескачайки охлювите, тя достигна и до онзи охлюв, който бе поразен от човешки крак. Не се учуди. Имаше и по-невнимателни хора…

“Тези охлюви ме направиха толкова позитивна и щастлива. Създадоха ми хубаво настроение за целия ден и затова съм наистина благодарна…” – мислеше си тя. Така започна нейният прекрасен работен ден, в който всяка нова задача имаше смисъл и й помагаше да развива себе си.

Author: Dessislava Bogdanova

В живота си имам няколко любими неща - изкуството, пътешествията, литературата, фотографията, модния дизайн. Във времето тези много мои интереси намериха място в моята професия - Връзки с обществеността. След 8 години в няколко от най-големите ПР и рекламни агенции в България - български и международни, продължавам своето развитие в сферата на дигиталните комуникации в една от най-големите банки в България. Междувременно пиша за пътешествия, за интересни теми в сферата на маркетинга и социалните медии и... приказки, защото трябва и да творим със замаха на въображението ;) Този блог е с материали, които изразяват изцяло личното ми отношение като автор и човек и не засягат професионалните ми ангажименти.

Share This Post On

Submit a Comment