Добрите дела

Беше мразовито утро. Сух студ, заледени пътища, покрити с лед дървеса. Като под стъклен похлупак бе всичко. Мария вече бе на път към своята работа. Колата беше цялата заскрежена и трябваше да я почисти преди да тръгне. Потриваше замръзналите си пръсти. Само 5 минути откакто бе навън и пръстите й вече се бяха вкоченили и студът щипеше дори през ръкавиците. Беше доста под нулата. Когато се качи в колата, климатикът все още не бе загрял достатъчно въздуха и тя потърка пръстите си преди да включи скоростите и да потегли.

Както всяка сутрин, и днес по трилентовото шосе имаше камикадзета, агресивни шофьори, заспали шофьори, нагли и такива, които не пречеха на нормалното движение. Въпреки че празниците наближаваха, лудницата беше пълна, а хората изглеждаха все по-уморени и изнервени.

След още известно препускане в пространството, Мария стигна на паркинга, където оставяше колата си всеки ден. Забърза се пеша към офиса. Замислена в плановете за деня и какви задачи предстояха, не гледаше напред, а по-скоро беше забила нос в замръзналата земя и обмисляше с какво да започне.

Изведнъж чу глас на възрастна жена.

– Извинете, мога ли да Ви помоля за нещо? – каза възрастната жена.

Мария бе достатъчно възпитана, за да повдигне глава и да отговори положително на този въпрос, дошъл сякаш от нищото.

– Кажете с какво мога да помогна? – обърна се тя към възрастната жена.

Тя беше цялата в черно, със забрадка и стара чанта.

– Срамувам се да Ви помоля, но нямам пари – започна възрастната жена с насълзени очи. – Мъжът ми е приет в болницата и му трябват лекарства, а парите не стигат – продължи тя, гледайки в земята.

– Колко пари са нужни за лекарствата? – попита Мария

– 38 лева – каза възрастната жена с насълзени очи.

– Ето Ви нужните пари – подаде ги Мария. – Успех и дано се оправи бързо!

– Много Ви благодаря! Не знаете колко добро правите за мен – каза жената и се забърза към близката болница.

А Мария се замисли как парите значат и много, и нищо. Но винаги има начин да стигнат и до този, който има голяма нужда от тях не само преди Коледа.

Matthias-Stom-XX-Old-Woman-Praying

 

 

Author: Dessislava Bogdanova

В живота си имам няколко любими неща - изкуството, пътешествията, литературата, фотографията, модния дизайн. Във времето тези много мои интереси намериха място в моята професия - Връзки с обществеността. След 8 години в няколко от най-големите ПР и рекламни агенции в България - български и международни, продължавам своето развитие в сферата на дигиталните комуникации в една от най-големите банки в България. Междувременно пиша за пътешествия, за интересни теми в сферата на маркетинга и социалните медии и... приказки, защото трябва и да творим със замаха на въображението ;) Този блог е с материали, които изразяват изцяло личното ми отношение като автор и човек и не засягат професионалните ми ангажименти.

Share This Post On

Submit a Comment