Кученцето, което си имаше дядо

Трамваят потракваше по линиите. Наближаваше спирката, на която възрастният господин трябваше да слезе. На около 50 сантиметра от него стоеше мирно красив голдън ретривър. Човекът го държеше на въженце, макар и видимо да не бе особено нужно, тъй като животното изглеждаше далеч по-стабилно от хората, които се поклащаха наляво -надясно със завиващия трамвай.

На няколко метра от господина две майки с деца на висок глас коментираха какво е това куче в трамвая. Възмущаваха се, но не обръщайки се директно към господина, а мрънкайки под носа си и споделяйки общите си притеснения, че тези кучета са навсякъде, а децата им страдат от това и няма спасение.

Кучето сякаш осъзнаваше, че майките говорят точно за него и гледаше концентрирано в другата посока. Превозното средство заскърца по релсите и намали своя ход. Предстоеше спирката, на която дядото трябваше да слезе, за да отиде да си вземе от общината някакви документи, които се предаваха само лично. Кучето се изправи и подръпна леко повода си, за да даде знак на своя стопанин, че е време да тръгват. Дядото запристъпва смело напред към вратата.

В другия край двете майки с облекчение коментираха, че най-накрая кучето ще напусне превозното средство, за да се освободи повече пространство за техните колички с бебета. Господинът се усмихваше и се движеше леко напред и буквално не побутваше никого от добре сгъчкалите се в работния ден пътници. За сметка на това няколко средни на възраст господа му удариха по едно “приятелско” рамо, разбутвайки хората, за да не изпуснат спирката.

Възрастният мъж с посребрели коси продължаваше да се усмихва и от време на време да казва “Извинете, извинете…” Така с кученцето му успяха да слязат на спирката и да поемат в правилна посока. Господинът с благата усмивка потропваше уверено с белия си бастун по изпотрошените градски плочки и не се страхуваше, че няма да уцели правилното място, където да стъпи, защото неговото куче беше най-добрият водач, който бе имал някога през целия си живот на незрящ.

The old man and his dog. Richard Wolstein Richard & Michèle Wolstein

 

Author: Dessislava Bogdanova

В живота си имам няколко любими неща - изкуството, пътешествията, литературата, фотографията, модния дизайн. Във времето тези много мои интереси намериха място в моята професия - Връзки с обществеността. След 8 години в няколко от най-големите ПР и рекламни агенции в България - български и международни, продължавам своето развитие в сферата на дигиталните комуникации в една от най-големите банки в България. Междувременно пиша за пътешествия, за интересни теми в сферата на маркетинга и социалните медии и... приказки, защото трябва и да творим със замаха на въображението ;) Този блог е с материали, които изразяват изцяло личното ми отношение като автор и човек и не засягат професионалните ми ангажименти.

Share This Post On

Submit a Comment