Няколко думи за мъглата и спепотата на 21 век

Едва ли има някой, който да няма спомени какво е усещането, когато падне гъста и непрогледна мъгла.

Пада мъгла… и така с дни. Виждаш често само на няколко метра около себе си. Прилича на тунел, на капак, на стени, които ни обграждат отвсякъде. Нямаме ясна представа какво предстои само няколко метра по-далеч, а когато мъглата е наистина гъста – представите ни за близкото бъдеще секват съвсем. Дали тогава въображението ни говори за някакви възможни предмети около нас, или пък разчитаме на спомени и логика, за да се приберем по-бързо отново между стени?

Опитвам се да видя реалността.  Пускам фаровете за мъгла и се надявам, че ще спечеля още няколко метра яснота. Реалността вечер, по тъмно, е още по-неясна и без перспектива в мъглата. Поживях така няколко дни – дни, в които често нямаше слънце, нямаше хоризонт, нямаше звездно небе и после някак си всичко това, което всъщност през цялото време беше там – над мъглата, но не можех да видя, го видях с нови очи. То беше там, а аз дори не го виждах, живейки под капака…

Какво се случва често в деня на работещия човек от 21 век? Всъщност, ако кажем, че съзнанието ни перманентно е замъглено, може и да не сбъркаме. Е, ти може и да не си от тези хора, значи си щастлив.

Пейзажите се сменят зад гърба ми и склоновете на планината съм сигурна, че се усмихват на изгрева сутрин и на залеза вечер. За мен това остава зад гърба ми или зад стената на сградата, в която съм, все тая – важното е че рядко ги виждам тези красиви неща.

Погледът ми през целия ден стига само до няколко стотин метра пред мен (когато шофирам), а доста често стига и само на разстояние от няколко сантиметра – например пред монитора, който води към безброй изкуствени светове, слънца, звезди и какво ли още не… но нереални или по-скоро непреживяни и най-малкото – не са част от живота, защото са отминал момент.

Така се получава, че аз често живея в “мъгла” само на няколко метра перспектива от мен. Това се променя, когато уикендите или в почивните дни пътувам. Тогава рязко се появява хоризонтът и онова странно чувство от липса на пространство пред мен изчезва.

Слепотата на 21 век е състояние, в което много хора изпадат просто заради начина на живот и обкръжаващата ни среда. Вярно е, че ние можем да изберем дали ще работим в стая със стени, пред монитора или някъде навън, където хоризонтът винаги го има, освен при определени климатични условия, които благоприятстват за задържането на мъгла.

Мъгла и слепота, а над нея – цяла Вселена – небе и звезди…

мъгла

Author: Dessislava Bogdanova

В живота си имам няколко любими неща - изкуството, пътешествията, литературата, фотографията, модния дизайн. Във времето тези много мои интереси намериха място в моята професия - Връзки с обществеността. След 8 години в няколко от най-големите ПР и рекламни агенции в България - български и международни, продължавам своето развитие в сферата на дигиталните комуникации в една от най-големите банки в България. Междувременно пиша за пътешествия, за интересни теми в сферата на маркетинга и социалните медии и... приказки, защото трябва и да творим със замаха на въображението ;) Този блог е с материали, които изразяват изцяло личното ми отношение като автор и човек и не засягат професионалните ми ангажименти.

Share This Post On

1 Comment

  1. Красиво казано! 😉
    Харесвам, да те чета. Имаш красив ум!

Submit a Comment