Облечен в мъгла

Късна есен, мъгла във влажното утро. Две кучета, бездомни – без подслон и без стопанин, лаят сподавено след преминаващи коли. И после, след само миг – стават тихи и се приближават към един чувал насред полегналата и изсъхнала трева. Изпод чувала се подава грубата ръка на мъж и милва по главата едно от двете кучета. Чувалът се оказва дрипи, омотани около тялото на възрастен мъж, който е полегнал насред тревата, на метър от алеята за пешеходци и на два-три метра от големия столичен булевард, по който всеки ден в задръстването пъплят хиляди автомобили.  Дали е пренощувал там и тъкмо се буди от съня си, или пък е бил замаян от алкохола и поседнал да почине, без значение къде, се е унесъл в сън… Без значение къде…

И някаква необяснима любов и хармония имаше между скитника и бездомните кучета. И още по-странно топло чувство и радост се усещаше в пространството около тях. Сякаш бяха в друго измерение, където проблемите на всички в задръстването се стопяваха, където преминаващите пешеходци се губеха, дори и на метър от бездомния мъж сякаш не искаха да бъдат там и не бяха там. А скитникът и двете кучета бяха като картина със собствен живот вътре в по-голяма картината, като в друго време, което течеше по-бавно, по-светло, където мъглата чезнеше и някак слънцето озаряваше златната полегнала,  суха трева.

Мястото и времето нямаха значение, защото този момент съществуваше въпреки тях, съществуваше паралелно и бе невидим за мнозина.

А тези, които успяваха да видят отвъд мъглата, златото в тревата – се усмихваха, защото поне за миг успяваха да надникнат в един паралелен свят, който не само, че беше вълшебен, може би дори бе по-добър и по-истински…

Author: Dessislava Bogdanova

В живота си имам няколко любими неща - изкуството, пътешествията, литературата, фотографията, модния дизайн. Във времето тези много мои интереси намериха място в моята професия - Връзки с обществеността. След 8 години в няколко от най-големите ПР и рекламни агенции в България - български и международни, продължавам своето развитие в сферата на дигиталните комуникации в една от най-големите банки в България. Междувременно пиша за пътешествия, за интересни теми в сферата на маркетинга и социалните медии и... приказки, защото трябва и да творим със замаха на въображението ;) Този блог е с материали, които изразяват изцяло личното ми отношение като автор и човек и не засягат професионалните ми ангажименти.

Share This Post On

Submit a Comment