Санкт Петербург – домът на слънцето

Санкт Петербург, историята за принцеса Анастасия, магия, приказка…

Първото ми пътуване до този град с многовековна история беше през 2011 г. Извадих страхотен късмет, че беше краят на месец май, когато температурите са по-високи, а слънцето – то никога не залязва.

Поводът за пътуването беше във връзка с моето участие в проект към Министерството на икономиката, енергетика и туризма и популяризирането на България като туристическа дестинация на пазар Русия. Освен време за успешно реализирана пресконференция, остана време да разгледаме и най-популярните забележителности на града на Петър.

Пътувах от София – през Виена до Санкт Петербург с австрийските авиолинии. Другият ми вариант беше през Москва, където обаче се изискваше дори транспорт до друго летище, откъдето тръгват полетите за Петербург. Така Виена се оказа добро място за прекачване, с престой само 1 час – достатъчно време, за да слезеш от самолета и да отидеш до другия терминал за заминаващи. Общо времето за полет е около 4 часа и половина, като това не включва времето за престой на летището във Виена.

След едно наистина дълго летене кацнахме на летището, което изглежда много соц, ама много. Там си бях поръчала трансфер с частен автомобил до хотела. Такситата в този град са много скъпи, задръстванията са огромни и този начин на придвижване до центъра всъщност излиза най-евтин, бърз и спокоен.

Пътищата от летището към центъра са големи, с много ленти, но въпреки това задръстване имаше още с влизането в града. Тогава ми беше забавно, но от летището до центъра пътувахме почти 2 часа… Много важно е да си вземете хотел в центъра – по-скъпо е, но пък ще бъдете на пешеходно разстояние от повечето забележителности. След като стигнах в хотела към 7 вечерта местно време, първото ми впечатление за мястото беше изключително позитивно, като изключим цената на интернета – 80 лева на час. WOW, нали :)

Още в първата вечер видях какво ще рече да няма истинска нощ, стъмва се към 23.30, към 00.00 вече е сумрак, но слънцето си е там – на хоризонта е, не заспива. Някъде към 3.00 изгрява отново. И всичко това някак много силно влияе на всички местни – хората се разхождат късно вечер. Много от тях дори са с различно работно време – примерно от обяд до 21.00 вечер. Така всъщност и трафикът и сутрин, и вечер е разпределен във времевия диапазон. Подобно нещо е валидно и за Москва :)

Първите ми впечатления от града са в едно заведение на брега на Нева. Вятър от Балтийско море, доста смразяващ за м. май, температури около нулата към 1.00 през нощта. Сгряващи напитки, одеала за клиентите – различно е и позитивно.

В определен час, някъде към 1.00 се вдигнаха мостовете над Нева и започват да преминават огромни кораби – пътнически и транспортни. Цяло шествие.

На следващия ден успях да се повозя с корабче по каналите на Нева. Градът е изграден на подобен принцип както Венеция. На самата делта на Нева при вливането й във Финския залив на Балтийско море. Много от къщите са изградени на дървени подпори, високи са два до три етажа. Разноцветни, приказни – идеален пейзаж за млади жудожници, които имаше на почти всеки ъгъл.

SAM_0143

a_0199

a_0237

SAM_0240

SAM_0284

SAM_0290

SAM_0294

SAM_0316

SAM_0340

Веднъж попаднали в Петербург, задължително трябва да влезете в Ермитажа, който е в сградата на Зимния дворец, на самия бряг на Нева. Музеят е огромен – в него можете да видите от мумии и обелиски от Древен Египет, до картини на едни от най-известните световни художници и аз лично останах изненадана – имаше дори накити от тракийско време. Когато си бил империя, някак е нормално да си съхранил доста и различни богатства. Колекцията и разнообразието е неописуемо. Аз лично разгледах музея за около 4 часа буквално бързайки.

Не успях да разгледам летния дворец на Петър, с градините и пеещите фонтани… Време не остана, но може би един ден ще се върна пак в Петербург, както се казва в песента от филма за принцеса Анастасия “Пак ще се срещнем там…”

Това е град, който несъмнено има какво да разкаже на всеки. Цените и стандартът на живот са далеч по-високи от много други европейски градове, но нищо не е сравнимо с преживяното в Петербург.

Дамите от Арл

 

Клод Моне

SAM_0367

 

 

Author: Dessislava Bogdanova

В живота си имам няколко любими неща - изкуството, пътешествията, литературата, фотографията, модния дизайн. Във времето тези много мои интереси намериха място в моята професия - Връзки с обществеността. След 8 години в няколко от най-големите ПР и рекламни агенции в България - български и международни, продължавам своето развитие в сферата на дигиталните комуникации в една от най-големите банки в България. Междувременно пиша за пътешествия, за интересни теми в сферата на маркетинга и социалните медии и... приказки, защото трябва и да творим със замаха на въображението ;) Този блог е с материали, които изразяват изцяло личното ми отношение като автор и човек и не засягат професионалните ми ангажименти.

Share This Post On

Submit a Comment