Страхове, страхове…

Векове наред се нижат предания за страхове от чудовища, природни бедствия, свръхестествени същества, “далечни и враждебни неща”…

Още от деца възрастните се опитват да ни “пренесат” поне малко от своите страхове – от непознати хора, които могат да те отвлекат – примерно торбалан, от животни, които са на свобода – примерно бездомни кучета, страх от тъмното – трябва да се прибереш преди да се е стъмнило, защото навън е страшно за теб…

Какви ли не страхове още в най-ранна възраст обсебват детското въображение. Е, добре – порастваме и решаваме, че вече сме големи и нас не ни е страх от всичко това.

Наумени сме още от малки обаче да се страхуваме. Така ни е учила баба ни, така ни е учила и майка ни, добре че има поне един смел в семейството – бащата, който не се страхува никога от нищо.

И защото сме научени, че страховете ги има – подсъзнанието ни само си търси нови страхове, ей така – за да не му е съвсем скучно.

Къде откриваме новите страхове?

Всяка вечер в новините едни двама мили водещи разказват за трагични инциденти, убийства, несигурност. И който ги гледа несъмнено запомня част от новините, които интерпретира в собствения си живот.

Освен това обичаме да ходим и на кино – касов филм не се прави без малко екшън, страх и адреналин – и пак страхът си е там и ни дебне от накой кадър.

Имаме и кръг от хора, с които комуникираме. Всички ние също обичаме да разказваме истории, които не са чак толкова позитивни, защото те се помнят по-дълго, пък и са по-интересни за слушателите.

Това са само малко от примерите за източниците на нашите страхове.

Освен това има много хора, които изкарват не малко средства, като създават страховете на цели народи, на цели култури по света, но това е дълга тема…

Истината е, че повечето източници дори не са свързани пряко с нашия опит, но това не ни пречи да се страхуваме.

Страхът е едно от най-силните състояния, в които може да изпадне всеки един от нас. Тогава сме най-слаби, най-лесни за контролиране, манипулиране… правим недомислени неща.

Как да се справим и с най-големия си страх?

Първо дишаме и се питаме тук ли съм, жив ли съм? – ако дишате всичко всъщност все още е наред 😉 Поне на мен това ми помага.

След това продължавате да дишате и при първа възможност се изправяте пред страховете, които ви пречат най-много, преодолявате ги и разбирате, че просто този страх е бил неоснователен.

Съдбата обича смелите. Нека бъдем смели 🙂

fear_poster

 

 

 

Author: Dessislava Bogdanova

В живота си имам няколко любими неща - изкуството, пътешествията, литературата, фотографията, модния дизайн. Във времето тези много мои интереси намериха място в моята професия - Връзки с обществеността. След 8 години в няколко от най-големите ПР и рекламни агенции в България - български и международни, продължавам своето развитие в сферата на дигиталните комуникации в една от най-големите банки в България. Междувременно пиша за пътешествия, за интересни теми в сферата на маркетинга и социалните медии и... приказки, защото трябва и да творим със замаха на въображението ;) Този блог е с материали, които изразяват изцяло личното ми отношение като автор и човек и не засягат професионалните ми ангажименти.

Share This Post On

Submit a Comment