Фрагменти от залеза

Най-дългата история на всеки от нас е собственият ни живот. Още от древността в митологията Съдбата има своята особена тежест и някак управлява, наставлява, предписва нашите премеждия, успехи, висоти и падения. Дали за да внушава страх и покорство, или за да крепи чрез вярвания, ритуали и традиция, обществата и в наши дни продължават да пазят и предават този мит, че Съдбата все пак съществува, тя е някъде там, дебне ни и ние можем само да изберем пътя, не и крайния резултат.

Честно казано… на пук на всички тези хилядолетни стереотипни представи съм смятала, че ние сами определяме собствения път и ако имаме смелостта – пишем собствената си история така, че когато прелистваме страниците на миналото се гордеем с този човек от нашето минало, а човекът от настоящето не се страхува да живее в непредсказуемостта на момента, в който си поема дъх, за да продължи да бъде на тази земя.

Животът е множество от образи, фрагменти от най-важните моменти, които оставят спомени за по-дълго в съзнанието ни, а маловажните неща остават в “кошчето” на нашата памет.

Сигурна съм, че колкото хора има на тази земя, толкова различни списъци на най-важните 100 неща в живота биха се родили. Вероятно приятелите, семейството, успеха, здравето – ще бъдат в топ 10, защото стереотипите ни налагат това или пък просто защото без тези неща наистина човешкото същество не се чувства пълноценно. А дали е така?

Всяко поколение има своята история и своите ценности. Има и хора, които живеят и мислят отвъд времето на своето поколение, но те са по-скоро изключение от правилото. Тези хора са актуални винаги, те лесно комуникират с хора от различни поколения и хора с различни приоритети в живота.

Ако се замисля какъв е моят личен списък на най-важните неща в живота ми, в топ 10 със сигурност ще попадне “Хармонията с мен самата и балансът”. Вероятно е по-лесно да поставим в списъка си със задачи постигането на материални резултати – по-лесно измерими и по-полезни при употреба в наши дни, но … не обичам да ми бъде лесно 😉

И все пак нека се върна на фрагментите. Всеки ден има поне един миг, който си струва да не бъде пропуснат. За някои от нас това може да бъде изгревът, за други залезът, а за трети – звездното небе. Дори и няколко секунди могат да осмислят много от това, което правим в деня, за да продължим напред. За да не изпуснем тези мигове, трябва да имаме очи, за да ги видим и най-важното – да си дадем шанса да станем част от тези моменти. Защото те се случват, а ние може и да сме им обърнали гръб и ей така да “проспим” най-прекрасните неща, които се случват ежедневно на земята.

stars-sky

Author: Dessislava Bogdanova

В живота си имам няколко любими неща - изкуството, пътешествията, литературата, фотографията, модния дизайн. Във времето тези много мои интереси намериха място в моята професия - Връзки с обществеността. След 8 години в няколко от най-големите ПР и рекламни агенции в България - български и международни, продължавам своето развитие в сферата на дигиталните комуникации в една от най-големите банки в България. Междувременно пиша за пътешествия, за интересни теми в сферата на маркетинга и социалните медии и... приказки, защото трябва и да творим със замаха на въображението ;) Този блог е с материали, които изразяват изцяло личното ми отношение като автор и човек и не засягат професионалните ми ангажименти.

Share This Post On

Submit a Comment