Дворецът на Враната – Разходка в парка “Врана”
Oct29

Дворецът на Враната – Разходка в парка “Врана”

Може ли да се разхождаш в покрайнините на София и да се чувстваш като принцеса, но не от онези със или без кашкавал, а истинска? Преди да прекрача портите на парка “Врана”, дори не предполагах, че може да изглежда така добре. Месеци наред слушах как паркът вече е отворен за посетители, но едва тази есен, в края на октомври, съвсем спонтанно решихме, че е добро място за разходки в слънчевата неделя. В този ден познатите паркове бяха препълнени, а горе на Витоша можеше да срещнеш съседи, сякаш се разхождаш в квартала. Така идеята за посещение на “Врана” се материализира бързо. За жалост на сайта на двореца няма много информация и трябваше да търся в публикации онлайн информация за вход, работно време и т.н., за да видя дали ще се класираме и да успеем да го посетим. Дните, в които паркът е отворен за посетители, са събота и неделя от 10 до 16 часа. 16.00 всъщност е последният час, в който можеш да влезеш, това не е часът, в който паркът затваря за посетители. Важно е също така да знаете, че входът за туристи е откъм Цариградско шосе – от страната на Стопанския двор. Цената за възрастни е 5 лева. Паркингът не се заплаща. Има екскурзовод на всеки кръгъл час, но за всички, които обичат да се наслаждават и да преживяват пространството около тях, препоръчвам да се разходите сами, а за всичко останало има google 😉 На нас ни отне около 1 час и нещо, за да го разгледаме. Разбира се, можете да прекарате и цял ден там, на някоя красива поляна. Забелязах, че една от поляните не е оградена и вероятно, ако пазите чисто, можете да изненадате любимия си човек с пикник на нея. Пък може и да не може, но аз се замечтах. За жалост за кучета не е достъпно. Отговорът бе: не е желателно, дори на повод. Няма официални табели, че е забранено, поне към момента. Много от посетителите бяха с малки деца. Мястото наистина е изключително подходящо за разходка – чисто, красиво, свеж въздух. В парка има изключително разнообразие от растителни видове, но каквото и да ви разказвам, те просто трябва да се видят.       Растителните видове са описани, а ето го и този красавец.     Самият дворец не е отворен за посетители. Надявам се това да се случи скоро. Мистичност някаква витае наоколо. Пред входа му има красив фонтан. Жалко, че подобен няма в центъра на София, например на Витошка 😉   Дворцовият комплекс е оформен от две сгради, свързани с топла връзка, строени в два периода – първата е построена през 1904 г. като двуетажна ловна хижа, проектирана от австрийския архитект...

Read More
Пътуване до белия камък или Белинташ
Oct20

Пътуване до белия камък или Белинташ

Слънчевата събота винаги е добро време за пътешествия. Искаше ми се в рамките на един ден да отидем с колата, да разгледаме някоя забележителност и да се върнем обратно в София. Това означаваше, че е добре да изберем дестинация до 200 км в едната посока. Започнах да разглеждам картата. Вече доста от местата, обявени на сайта на http://bulgariatravel.org, вече ги бях посещавала в миналото. Някои от тях по много пъти. После, в разговор с останалата част от компанията, стигнахме до заключението, че никой от нас не е бил на Белинташ. Това е скално образование, намиращо се в Родопите, близо до Асеновград. Това, което мен лично ме бе заинтригувало е, че на това мястото се смята, че е имало древно тракийско светилище на бог Сабазий – богът на тракийското племе беси. Ако не обичаш да гледаш скали, може и да не е мястото, където да идеш. Да си призная и аз бях с известни смесени чувства и докато пътувахме, преминавайки през красивия Пловдив, на няколко пъти с компанията повдигахме въпроса дали пък да не си останем там, вместо да ходим по чукарите. Изследователският и откривателски дух в мен обаче проговори и реших, че не трябва да се разколебавам. Та продължихме в посока Асеновград. Излизайки от града, посоката в която трябваше да продължим бе Кърджали. Пътят е доста добър, да не кажа в по-добро състояние, отколкото част от магистрала Тракия, между Пазарджик и Пловдив, където асфалтът е … След като продължихме по отклонението, след 10-тина км имаше табела към Белинташ, където отбихме вдясно. Оставаха ни още около 20 км. Оттук насетне пътят е доста по-тесен, с много завои, но и с много красива панорамна гледка. Навсякъде има табели, така че мястото се открива лесно. Минахме през няколко красиви селца и стигнахме до поляна с паркинг, откъдето решихме, че ще продължим пеша до мястото. Есента е много красива. За първи път бях в Родопите в този сезон и има какво да се види. А въздухът, той е все така прекрасен и те кара да дишаш по-дълбоко.   След като преминахме по пътеката, пред нас се появи новострояща се църква, която все още не функционира.   За да бъде разгледана забележителността, все още не се заплаща никакъв вход. Не знам дали в бъдеще ще помислят за символично билетче, с което да се поддържа мястото.   Камъкът наистина е доста бял и открояващ се от багрите на останалата част в местността. И без да ти обяснява учен, видимо е, че скалата е с вулканичен произход, застинала магма. По-точно, след направена справка, изградена е от вулканогено-седиментни скали (вулкански туфи). Мястото е сравнително лесно достъпно и скалите не са хлъзгави, но все пак не е нито за високи...

Read More
Всички обичаме да грешим
Oct15

Всички обичаме да грешим

Като човек, който прекарва голяма част от ежедневието си в социалните медии – основно Facebook, лични блогове и сайтове за технологични новини, имам удоволствието да получавам информация на Newsfeed-a си от предимно образовани специалисти в сферата на комуникациите, IT технологиите, медиите. Въпреки че съм селектирала аудиторията от приятели, това далеч не значи, че тази аудитория използва българския език грамотно… за жалост. Най-честите грешки, които се нижат по таймлайна ми, обикновено са проблеми с ПЪЛЕН и КРАТЪК ЧЛЕН, някоя и друга запетая. Сигурно нямаше да пиша този пост, ако само за 2-3 дни не бях попаднала на някои от грешките, които ще видите по-долу. Скрила съм имената на известни брандове, блогове и експерти. (Целта не е да навредим на личен или корпоративен имидж, а да се замислим.) Вероятно много от тези постове вече сте забелязали и вие. Жалко е, че нивото ни в правописа е изключително ниско, а амбициите за слава и голям бизнес са наистина големи. Първият пример е: “СЪНИЩА – новиЯ роман…” Ако не беше роман, вероятно нямаше да ми избоде очите. Хората пишат романи… По-долу в комуникацията също може да се забележат някои пропуски. Това е една от любимите ми думи, която набира скорост.  Като нищо скоро ще стане книжовна форма. Тук грешката е във визията, предоставена от фирма, която предлага продукт с “изляти чашки (, които) намалят триенето”. Често блогърите не дават добър пример, като споделят информация, която е тотално извън нормите на правописа… Между другото това е част от публикация в блог, който наистина харесвам.   А това е пост в една от Маркетинг групите във Facebook, на която съм член. Интересното тук беше, че тази реклама на “Дентано студио” обиколи нета и повечето хора коментираха визията.     Като за черешка на тортата е пример от една игра във Facebook на един от най-големите брандове. Агенцията, разработила app-a, също е сред големите агенции на пазара.     Последният случай вече е редактиран, защото информацията стигна до клиента по неформален път. Информацията е събирана в рамките на 2-3 дни. Дано по-често се замисляме какво пишем, как го пишем. Ето и още нещо любопитно, което бе отразено от доста национални медии и постигна Viral ефект. “ОТ ВСЯКОГА” все пак е наречие и се пише слято, но бъдещият производител на ПРАВЕЦ не смята така.     За всички възможни грешки в настоящата публикация – моля пишете ми, за да ги коригирам 😉 Хора сме, грешим. Лошото е, че после децата в училище били...

Read More
Пътуване назад във времето – Цари Мали град
Oct13

Пътуване назад във времето – Цари Мали град

Тази история започва в делничен ден, докато преглеждам новините онлайн. Откривам статия за Цари Мали град с няколко снимки. Замислям се, че съм чувала нещо за това място, но пък никога не съм била там. Разглеждам няколкото снимки от възстановени крепостни стени и решавам, че трябва да се посети. И така в една хубава съботна, есенна утрин тръгнахме към Цари Мали град. Намира се в близост до Самоков и село Белчин, на около 50 км от София. Преминахме с кола през живописния път над Бистрица и Железница, където есента разкриваше вълшебните си багри. Тези цветове ме накараха за пореден път да си припомня моментите, в които в слънчевите есенни дни съм събирала шарени листа, падащи от дърветата. Пътувахме около 40 минути и стигнахме до табела, сочеща къде се намира търсената от нас забележителност. Похвално по пътя в рамките на 3 км до Цари Мали град имаше поне още 3 табели, които насочват туристите и няма шанс да се объркаш. Пристигайки там забелязах колко много коли имаше. Честно казано не очаквах, че интересът към това място ще бъде толкова голям. Имаше и няколко туристически автобуса с по-големи групи от ученици. Паркингът е твърде малък и много от колите бяха спрели по улицата. Замислих се, че явно не са очаквали толкова голям интерес. Между другото е абсолютно безплатен. Тръгвайки нагоре по пътя към крепостта, се открива пред погледа ти панорамна гледка към селото. Към хълма и крепостта води едно интересно съоръжение, наречено фуникольор. Събира около 6 души и поради голямата опашка решихме, че ще вървим пеша нагоре. За жалост не мога да споделя колко струва билетчето за него. Има две алеи, по които човек може да се качи. Ние избрахме тази вдясно от фуникольора. В началото започва със стълби, създадени от дървени трупи, но много скоро преминава в чакъл и доста стръмен баир. Вземете си планинските обувки. Ще ви потрябват. За тези, които все пак също изберат пешеходната разходка до крепостта, но не са по екстремните баири – изберете панорамната пътека вляво от фуникольора. Нея използвахме при слизане и беше доста по-лека като маршрут. Щом изкачиш баира, стигаш до мястото, където има каса и трябва да си платиш билетче, за да влезеш в крепостта. Въпреки че голяма част от крепостните стени, кули и сгради са били разрушени, след направени разкопки е проведена една според мен добра реставрация и можем да се насладим на възстановена късноантична крепост. Аз лично никъде не успях да открия работното време на крепостта Цари Мали град в интернет преди да я посетя. Затова запазих тази информация с идеята да бъде полезна. Крепостта има 6 кули и 4 от тях са превърнати в музейна част, където можете да...

Read More
По Pantone есен-зима 2013
Oct13

По Pantone есен-зима 2013

Още в началото на февруари 2013 модните диктатори обявиха – ще бъде модерно в сезон есен-зима 2013 да се съобразяваме с определени цветове по pantone. За всички, които не са съвсем сигурни какво е цвят по Pantone – това е скала с цветове под определен код, която гарантира, че сте избрали правилния цвят.                                           За дамите цвят номер 1 според дизайнерите този сезон е Emerald Green. С две думи всичко в този цвят е на върха на цветовата пирамида през този сезон. Добре е, че при господата ярките цветове са в края на скалата от модни цветови решения, а лидер е класическото сиво.   С две думи каквото и да изберете в тези ярки и предизвикателни цветове, мили дами, ще можете да се оправдаете с модните тенденции за сезона. Това обяснение помага дори и пред господата, които имат доста “по-стилни ” или консервативни представи за цветовете, подходящи за една жена. Експериментирайте, бъдете смели и в крайна сметка избирайте тези цветове, които ви карат да се чувствате по-енергична, усмихната и щастлива, контрастирайки като слънчев лъч на по-студените и дъждовни дни.   Lanvin Rinascimento  ...

Read More