Димитър Николов за второто издание на 101 маркетинг приказки: Да създаваш е доста по-трудно, отколкото да критикуваш
Jan25

Димитър Николов за второто издание на 101 маркетинг приказки: Да създаваш е доста по-трудно, отколкото да критикуваш

Преди броени дни се появи второто издание на е-книгата „101 Маркетинг приказки“. В нея 24 български маркетолози, рекламисти и предприемачи споделят своите знания за комуникацията с клиенти, най-актуалните тенденции в маркетинга, рекламата и ПР-а, как да прилагаме успешно знанията и уменията на практика и какво да очакваме в развитието на комуникациите в перспектива. За да научим повече за книгата и защо е добре да стане част от нашата библиотека, ако работим в сферата на комуникациите, задаваме няколко въпроса на Димитър Николов – един от инициаторите на второто издание на “101 маркетинг приказки”, написано по повод петгодишнината на блога за маркетинг, реклама и връзки с общетвеността „Маркетинг буркан“, който Поли Козарова и Димитър Николов създават през 2008 г. Въпрос: Как се роди идеята да издадете книга на тема Маркетинг, в която участват 24 различни автори? Отговор: Първото издание на книгата получи страхотни отзиви от колеги в бранша, хора в бизнеса и учещи бизнес комуникации. Когато го писахме, никой не повдигна въпроса дали в бъдеще ще пускаме второ издание — но, ето че преди няколко месеца го обсъдихме, а днес всеки може да свали книгата безплатно от сайта. Как се случи? Бе доста заета година за мен, Поли и Стефан. Просто нямаше как да напишем приказките сами, затова решихме да поканим колеги и приятели. Оказа се наистина добра идея, защото обедини гледните точки за маркетинга на 24 човека с различни виждания и нива на опит. Въпрос: На какъв принцип бяха подбрани авторите и темите, които да представят в книгата? Отговор: Просто всеки от нас покани хората, които знаеше, че имат какво да кажат и знаят как да го направят. Тръгнахме от темата за маркетинг и всеки написа това, което го вдъхновява. Получи се колекция от 300 страници материали, които Поли подреди по категории, за да улесни читателите. Въпрос: За кого е подходяща книгата? Отговор: За хората, които искат да разберат как един продукт или услуга може да предизвика такова любопитство и желание у хората, че да поискат да го имат. И след това толкова да го харесат, че да разкажат на приятелите си за него. Но също така за тези, които са любопитни доколко да работиш в маркетинга или рекламата прилича (или не) на сериала Mad Men. На повърхността „101 маркетинг приказки“ е безплатна книга за маркетинг. Но когато обърнеш първите няколко страници, разбираш как основният фокус е върху историите, преживяванията и разбиранията на маркетолозите, които всеки ден практикуват своето изкуство. Въпрос: Какво да очаква читателят от второто издание на „101 Маркетинг приказки“? С какво то е по-различно от първото? Отговор: Различно е, защото има повече гледни точки. Също така покрива повече теми, отколкото първото. Когато събереш писанията на 24 човека,...

Read More
Пирати, романтика, ром и Сиракуза – Сицилия. Втора част
Jan24

Пирати, романтика, ром и Сиракуза – Сицилия. Втора част

Ако си се запътил към остров Сицилия, вероятно си планирал да посетиш и древната Сиракуза, описана още от Цицерон като “най-великия и най-красивия от всички гръцки градове”. Сиракуза се намира на около 60 км. от международното летище на Катания. Единият вариант е да пристигнете със самолет, а вторият вариант е по суша и с ферибот. Отклонявайки се от голямата магистрала, която обикаля и пресича острова, навлизаш в първокласен път. След това той рязко се стеснява и става като малък междуградски път. При влизането в града околностите му не говорят за неговото величие, дори първоначално гледката може да ви накара да се замислите, че всъщност сте пристигнали с твърде големи очаквания. В покрайнините на града има голям гръцки амфи театър. Ако обаче вече сте минали през стария град на Таормина и сте разгледали театъра там – не съм сигурна, че този в Сиракуза ще ви впечатли с нещо кой знае колко по-различно. Аз се отправих към стария център на Сиракуза – Ортигия. Той е буквално на малък остров, обграден от водите на морето. Влизайки в старата част, се потопих в съвсем различна атмосфера. Някои от сградите от 17-18 век видимо не бяха реставрирани скоро. Мазилката беше напукана или съвсем паднала на места. Други от сградите се реставрираха,  а трети бяха обновени и блестяха със своята прелест. Впечатляваща архитектура, смесица от гръцки и италиански стил, дебне от всеки ъгъл по тесните улички. Живописна крайморска алея привлича туристите, където освен да направят уникални панорамни снимки, могат да поседнат и в някоя тратория, където да дегустират регионални сицилиански вина и уникална местна кухня, която по мое мнение е съчетала най-доброто от средиземноморската, арабската кухня и италианската паста. Вълшебство! Освен да се разходите сред старините и да усетите приказната атмосфера, на всяка цена ще се озовете и на централния площад дел Дуомо, където се издига катедралата Санта Лучия. Целият площад е в бяло и мека охра – и сградите, и мраморните плочи, толкова гладки, сякаш стъпваш върху полирана керамика. На всяка цена трябва да видите и крепостните стени от 5 в., които са консервирани и възстановени. Таксата за музея е 4 евро. Гледката от белите крепостни стени, издигнати от огромни камъни, е впечатляваща и се помни дълго, след като си я съзерцавал.      ...

Read More
Няколко думи за мъглата и спепотата на 21 век
Jan13

Няколко думи за мъглата и спепотата на 21 век

Едва ли има някой, който да няма спомени какво е усещането, когато падне гъста и непрогледна мъгла. Пада мъгла… и така с дни. Виждаш често само на няколко метра около себе си. Прилича на тунел, на капак, на стени, които ни обграждат отвсякъде. Нямаме ясна представа какво предстои само няколко метра по-далеч, а когато мъглата е наистина гъста – представите ни за близкото бъдеще секват съвсем. Дали тогава въображението ни говори за някакви възможни предмети около нас, или пък разчитаме на спомени и логика, за да се приберем по-бързо отново между стени? Опитвам се да видя реалността.  Пускам фаровете за мъгла и се надявам, че ще спечеля още няколко метра яснота. Реалността вечер, по тъмно, е още по-неясна и без перспектива в мъглата. Поживях така няколко дни – дни, в които често нямаше слънце, нямаше хоризонт, нямаше звездно небе и после някак си всичко това, което всъщност през цялото време беше там – над мъглата, но не можех да видя, го видях с нови очи. То беше там, а аз дори не го виждах, живейки под капака… Какво се случва често в деня на работещия човек от 21 век? Всъщност, ако кажем, че съзнанието ни перманентно е замъглено, може и да не сбъркаме. Е, ти може и да не си от тези хора, значи си щастлив. Пейзажите се сменят зад гърба ми и склоновете на планината съм сигурна, че се усмихват на изгрева сутрин и на залеза вечер. За мен това остава зад гърба ми или зад стената на сградата, в която съм, все тая – важното е че рядко ги виждам тези красиви неща. Погледът ми през целия ден стига само до няколко стотин метра пред мен (когато шофирам), а доста често стига и само на разстояние от няколко сантиметра – например пред монитора, който води към безброй изкуствени светове, слънца, звезди и какво ли още не… но нереални или по-скоро непреживяни и най-малкото – не са част от живота, защото са отминал момент. Така се получава, че аз често живея в “мъгла” само на няколко метра перспектива от мен. Това се променя, когато уикендите или в почивните дни пътувам. Тогава рязко се появява хоризонтът и онова странно чувство от липса на пространство пред мен изчезва. Слепотата на 21 век е състояние, в което много хора изпадат просто заради начина на живот и обкръжаващата ни среда. Вярно е, че ние можем да изберем дали ще работим в стая със стени, пред монитора или някъде навън, където хоризонтът винаги го има, освен при определени климатични условия, които благоприятстват за задържането на мъгла. Мъгла и слепота, а над нея – цяла Вселена – небе и...

Read More
10 признака, че от теб може да излезе добър Мениджър
Jan08

10 признака, че от теб може да излезе добър Мениджър

10 признака, че от теб може да излезе добър Мениджър , а не Меринджей Едва ли има човек, който би отказал предложението да бъде Мениджър. Преди да вземе това важно решение, е добре човек да си отговори и на няколко важни въпроса дали всъщност е подходящ за тази позиция. От него ще зависи не само собственото му развитие и благополучие, но и това на екипа и компанията, за които всъщност ще работи. Може да ви се струва странно, но да – мениджърът не работи само за името на компанията и нейните клиенти, а и за неговите подчинени. Това е много често забравяно и недооценявано, което води до доста негативни последици за екипа и работата му като цяло. Та ето и 10-те признака: 1. Лидер – Да, той трябва да бъде роден “лидер”. Това не се учи, защото или го имаш, или го нямаш като качество. То е част от характера на личността и нейното най-ранно възпитание. Лидерството се проявява в образованието по-късно – в училище, университета, работата. Хората се делят на два типа – водачи и такива, които ги следват. За целта се изисква смелост и решителност. 2. Вдъхновител – Да вдъхновяваш не е никак лесно. Нужно е силно да вярваш в определена цел, да бъдеш разказвач на истории, да умееш да правиш твоята идея обща идея и да “заразяваш” останалите с нея. 3. Мотиватор – Вдъхновението е чудесен старт, но за да го задържиш по-дълго време е нужно да умееш и да мотивираш екипа си. Мотивацията не винаги е финансова/материална. Много често е добра дума, похвала, положителна оценка. 4. Организатор – Сигурно ще си кажете, че това е работа на изпълнителите в екипа. Мениджър, който не успява да организира работния процес със сигурност няма да постигне добри резултати. 5. Психолог – Това всъщност е много важна черта и е една от водещите. Защо? Защото в екипа винаги има различни хора, с различно мислене, с различни възможности и характери. Това са предпоставки тези хора да се мотивират от съвсем различни принципи и да са нужни различни подходи, за да постигнат най-добрите резултати в работата си. Освен това е важно Мениджърът да наблюдава внимателно кой от подчинените му за какво би бил най-подходящ, както и да им задава нови казуси, които да ги развиват в бъдеще. 6. Да делегира права – Добрият мениджър не е този, който ежедневно се занимава с рутинна дейност и може да замени абсолютно всеки човек в екипа си. Той е човекът, който трябва да разбира от работата на хората си, но не да влиза във всеки детайл, а да поставя цели и да очаква конкретни резултати. Той е човекът, който винаги трябва да има общата...

Read More
Страхове, страхове…
Jan08

Страхове, страхове…

Векове наред се нижат предания за страхове от чудовища, природни бедствия, свръхестествени същества, “далечни и враждебни неща”… Още от деца възрастните се опитват да ни “пренесат” поне малко от своите страхове – от непознати хора, които могат да те отвлекат – примерно торбалан, от животни, които са на свобода – примерно бездомни кучета, страх от тъмното – трябва да се прибереш преди да се е стъмнило, защото навън е страшно за теб… Какви ли не страхове още в най-ранна възраст обсебват детското въображение. Е, добре – порастваме и решаваме, че вече сме големи и нас не ни е страх от всичко това. Наумени сме още от малки обаче да се страхуваме. Така ни е учила баба ни, така ни е учила и майка ни, добре че има поне един смел в семейството – бащата, който не се страхува никога от нищо. И защото сме научени, че страховете ги има – подсъзнанието ни само си търси нови страхове, ей така – за да не му е съвсем скучно. Къде откриваме новите страхове? Всяка вечер в новините едни двама мили водещи разказват за трагични инциденти, убийства, несигурност. И който ги гледа несъмнено запомня част от новините, които интерпретира в собствения си живот. Освен това обичаме да ходим и на кино – касов филм не се прави без малко екшън, страх и адреналин – и пак страхът си е там и ни дебне от накой кадър. Имаме и кръг от хора, с които комуникираме. Всички ние също обичаме да разказваме истории, които не са чак толкова позитивни, защото те се помнят по-дълго, пък и са по-интересни за слушателите. Това са само малко от примерите за източниците на нашите страхове. Освен това има много хора, които изкарват не малко средства, като създават страховете на цели народи, на цели култури по света, но това е дълга тема… Истината е, че повечето източници дори не са свързани пряко с нашия опит, но това не ни пречи да се страхуваме. Страхът е едно от най-силните състояния, в които може да изпадне всеки един от нас. Тогава сме най-слаби, най-лесни за контролиране, манипулиране… правим недомислени неща. Как да се справим и с най-големия си страх? Първо дишаме и се питаме тук ли съм, жив ли съм? – ако дишате всичко всъщност все още е наред 😉 Поне на мен това ми помага. След това продължавате да дишате и при първа възможност се изправяте пред страховете, които ви пречат най-много, преодолявате ги и разбирате, че просто този страх е бил неоснователен. Съдбата обича смелите. Нека бъдем смели 🙂    ...

Read More