Златният град – Златоград
Feb22

Златният град – Златоград

На юг, където винаги времето е по-меко, а небето ясно синьо, има един град на златните хора – със златни сърца. Там е златна храната, златно е виното, дори реката, в която всяка сутрин се отразяват златните слънчеви лъчи.     Всички пътища водят към Златоград. И определено това не е шега. Ако пътувате от София, имате поне 4 варианта на маршрут, за да стигнете дотам. Някой хора предпочитат да пътуват до Стара Загора и след това да се насочат по пътя за Свиленград, Кърджали и т.н. Други избират пътя от Пловдив и там вариантите също са няколко. Ако не сте фенове на многото завои, изберете маршрута, който е непросредствено, след като подминете град Пловдив. Пътят София-Златоград се изминава за около 4 часа. Заредете се с търпение. Въздухът, както в целите Родопи, така и там – в една от най-югоизточните части на Родопите, е все така прекрасен. В Златоград има възстановен етнографски комплекс с множество възрожденски къщи, занаятчийници, калдъръмени улички, красиви гледки. Уютът на хотелската част е ненадминат. И най-важното – позволено е и за домашни любимци 🙂   Задължително трябва да опитате кафе на пясък. Аз не пия кафе по принцип, но това си е деликатес. Не мога да кажа дали това във Велико Търново ми хареса повече, но беше вкусно 🙂 Ако сте настанени в Етнографския ареален комплекс “Златоград”, закуската ви ще бъде в “Александрови къщи”, построени през 2006 г. Всичко е ново, но е изградено във възрожденски стил.       Местните хора празнуват Трифониада – 14-15 февруари.   Нашето пътешествие продължи към град Кърджали, като по пътя спряхме на тези красиви скални образувания. Пътешествието ни приключи с обяд в едно от рибните заведения на брега на яз. Кърджали. Вълшебен български край, вълшебни Родопи. Вълшебно вино, вълшебна храна, вода и въздух. Трудно е след това да се върнеш към реалността....

Read More
Санкт Петербург – домът на слънцето
Feb09

Санкт Петербург – домът на слънцето

Санкт Петербург, историята за принцеса Анастасия, магия, приказка… Първото ми пътуване до този град с многовековна история беше през 2011 г. Извадих страхотен късмет, че беше краят на месец май, когато температурите са по-високи, а слънцето – то никога не залязва. Поводът за пътуването беше във връзка с моето участие в проект към Министерството на икономиката, енергетика и туризма и популяризирането на България като туристическа дестинация на пазар Русия. Освен време за успешно реализирана пресконференция, остана време да разгледаме и най-популярните забележителности на града на Петър. Пътувах от София – през Виена до Санкт Петербург с австрийските авиолинии. Другият ми вариант беше през Москва, където обаче се изискваше дори транспорт до друго летище, откъдето тръгват полетите за Петербург. Така Виена се оказа добро място за прекачване, с престой само 1 час – достатъчно време, за да слезеш от самолета и да отидеш до другия терминал за заминаващи. Общо времето за полет е около 4 часа и половина, като това не включва времето за престой на летището във Виена. След едно наистина дълго летене кацнахме на летището, което изглежда много соц, ама много. Там си бях поръчала трансфер с частен автомобил до хотела. Такситата в този град са много скъпи, задръстванията са огромни и този начин на придвижване до центъра всъщност излиза най-евтин, бърз и спокоен. Пътищата от летището към центъра са големи, с много ленти, но въпреки това задръстване имаше още с влизането в града. Тогава ми беше забавно, но от летището до центъра пътувахме почти 2 часа… Много важно е да си вземете хотел в центъра – по-скъпо е, но пък ще бъдете на пешеходно разстояние от повечето забележителности. След като стигнах в хотела към 7 вечерта местно време, първото ми впечатление за мястото беше изключително позитивно, като изключим цената на интернета – 80 лева на час. WOW, нали 🙂 Още в първата вечер видях какво ще рече да няма истинска нощ, стъмва се към 23.30, към 00.00 вече е сумрак, но слънцето си е там – на хоризонта е, не заспива. Някъде към 3.00 изгрява отново. И всичко това някак много силно влияе на всички местни – хората се разхождат късно вечер. Много от тях дори са с различно работно време – примерно от обяд до 21.00 вечер. Така всъщност и трафикът и сутрин, и вечер е разпределен във времевия диапазон. Подобно нещо е валидно и за Москва 🙂 Първите ми впечатления от града са в едно заведение на брега на Нева. Вятър от Балтийско море, доста смразяващ за м. май, температури около нулата към 1.00 през нощта. Сгряващи напитки, одеала за клиентите – различно е и позитивно. В определен час, някъде към 1.00 се вдигнаха мостовете...

Read More