Ангели под възглавницата
Dec04

Ангели под възглавницата

Далеч, далеч … не през девет кралства в десето, нито през девет планини в десета, но в друг далечен свят – точно под възглавницата на Яни, се намираше градът на малките и по-големите ангели. Яни попадаше в този вълшебен свят предимно, когато затвореше очи, след като майка му беше прочела някоя от любимите му приказки преди сън. Но всичко изглеждаше истинско и Яни отхвърляше възможността  да е просто сън. – Мамо, този път ангелите имаха празненство под възглавницата ми. – казваше с възхита Яни, а майка му се усмихваше и започваше да разпитва колко са големи – колкото него, по-малки или колкото Палечка. – О, колкото мен са, но това е само защото аз ставам по-малък, за да успея да се вмъкна под възглавницата. – разказваше достоверно малкото момченце. – Мамо, ангелите помагат ли ни? – задаваше още въпроси Яни. – Помагат ни, Яни. Всеки има ангел и когато най-много се нуждаем от него, той идва, за да ни протегне приятелска ръка. – разказваше майка му. – А защо ти нямаш ангели под възглавницата, мамо? А аз имам цял град? – недоумяваше Яни. Майката на Яни се замисли. Сърце не й даваше да му каже, че когато стане голям, ще спре да вижда града на ангелите под възглавницата си. – Яни, ангелите поръсват с приказен прашец твоята възглавница и ги виждаш, а моята не – измисли отговор майка му. – Мамо, ти да не би да си била непослушна и да няма прашец за твоята възглавница? А майка му само се усмихна, но мислено си отговори – “Да, не слушам собственото си въображение”, а на глас се съгласи с Яни, че ще трябва да слуша повече, за да има прашец и за нейната възглавница и там също да има град на ангели....

Read More