Пътуване до белия камък или Белинташ
Oct20

Пътуване до белия камък или Белинташ

Слънчевата събота винаги е добро време за пътешествия. Искаше ми се в рамките на един ден да отидем с колата, да разгледаме някоя забележителност и да се върнем обратно в София. Това означаваше, че е добре да изберем дестинация до 200 км в едната посока. Започнах да разглеждам картата. Вече доста от местата, обявени на сайта на http://bulgariatravel.org, вече ги бях посещавала в миналото. Някои от тях по много пъти. После, в разговор с останалата част от компанията, стигнахме до заключението, че никой от нас не е бил на Белинташ. Това е скално образование, намиращо се в Родопите, близо до Асеновград. Това, което мен лично ме бе заинтригувало е, че на това мястото се смята, че е имало древно тракийско светилище на бог Сабазий – богът на тракийското племе беси. Ако не обичаш да гледаш скали, може и да не е мястото, където да идеш. Да си призная и аз бях с известни смесени чувства и докато пътувахме, преминавайки през красивия Пловдив, на няколко пъти с компанията повдигахме въпроса дали пък да не си останем там, вместо да ходим по чукарите. Изследователският и откривателски дух в мен обаче проговори и реших, че не трябва да се разколебавам. Та продължихме в посока Асеновград. Излизайки от града, посоката в която трябваше да продължим бе Кърджали. Пътят е доста добър, да не кажа в по-добро състояние, отколкото част от магистрала Тракия, между Пазарджик и Пловдив, където асфалтът е … След като продължихме по отклонението, след 10-тина км имаше табела към Белинташ, където отбихме вдясно. Оставаха ни още около 20 км. Оттук насетне пътят е доста по-тесен, с много завои, но и с много красива панорамна гледка. Навсякъде има табели, така че мястото се открива лесно. Минахме през няколко красиви селца и стигнахме до поляна с паркинг, откъдето решихме, че ще продължим пеша до мястото. Есента е много красива. За първи път бях в Родопите в този сезон и има какво да се види. А въздухът, той е все така прекрасен и те кара да дишаш по-дълбоко.   След като преминахме по пътеката, пред нас се появи новострояща се църква, която все още не функционира.   За да бъде разгледана забележителността, все още не се заплаща никакъв вход. Не знам дали в бъдеще ще помислят за символично билетче, с което да се поддържа мястото.   Камъкът наистина е доста бял и открояващ се от багрите на останалата част в местността. И без да ти обяснява учен, видимо е, че скалата е с вулканичен произход, застинала магма. По-точно, след направена справка, изградена е от вулканогено-седиментни скали (вулкански туфи). Мястото е сравнително лесно достъпно и скалите не са хлъзгави, но все пак не е нито за високи...

Read More