Пейката на площада
Nov30

Пейката на площада

Вече беше зима. Дърветата отдавна бяха останали без листа и само голи клони стърчаха във всички посоки. А щом заваля сняг, ги покри и направи по-красиви и пъстри. В мрачните дни сивите нюанси се губеха под блясъка на бялото снежно одеяло. Под него се бе сгушила и старата градска пейка на площада. Тя не веднъж бе сменяла дървените си греди, много пъти беше сменяла цвета на боята и бе усещала вкуса и аромата на лака, който я предпазваше от дъжд и сняг. Пейката беше толкова стара. По-стара от повечето дървета, които се издигаха в градината, опасваща площада. По-стара от светещия през лятото фонтан. Но пък не беше живяла толкова дълго, колкото градската баня, която се издигаше пред нея. В хубаво време на нея посядаха и възрастни дами и господа, които си разказваха истории от младините, и майки с деца, и влюбени двойки, които се прегръщаха на фона на фонтана и старата градска баня. Но днес беше зимен ден и хората преминаваха бързащи от единия край на площада към другия край. Потриваха замръзнали пръсти и надигаха по-високо шаловете си, за да постоплят замръзналите си лица. Пейката още беше цялата отрупана  в сняг. Денят си вървеше. Хората преминаваха и бързаха. Никой нямаше време и желание да позъзне върху нея и да си вземе почивка или пък да изчака стар познайник, за да си побъбрят. Снежинки си играеха във въздуха и падаха, родени от вихъра на своя небесен танц. Все по-дебело ставаше бялото одеяло върху пейката. На нея обаче й бе така приятно, защото се бе загърнала и не усещаше зимния вятър. Скучен беше този зимен ден. Нямаше явно пейката да намери компания и да послуша някоя интересна история. Дори фонтанът бе заспал в зимен сън и някак пусто бе. Само снежинките изглежда не бързаха и играеха помежду си. Свечеряваше се и отново групи от хора забързаха от единия към другия край на площада. Едни се прибираха от работа, други от училище, трети отиваха на среща с приятели, но всички бързаха и отиваха някъде, където щяха да бъдат на топло. Ставаше все по-тъмно и хората преминаваха през площада все по-рядко. Пейката се подготвяше за сън. Нямаше какво повече да види днес, а утре можеше пък някой да се престраши да я почисти от снега и да поседне. Не щеш ли възрастен човек с бастун се приближи бавно към нея. Приведе се и побутна снега от пейката, колкото да поседне на дървените греди. Пейката бе така щастлива, че и днес, точно преди да заспи, беше полезна за поне един човек. Чуваше как тежко дишаше старецът, който държеше своя бастун и се прикрепяше с него. Възрастният мъж гледаше фонтана и си спомняше как някога...

Read More