Благодаря ти, Стар!
Jan11

Благодаря ти, Стар!

Вървя по асфалта. Алеята е гладка и равна. Вятърът раздухва леко посребрелите ми коси. Мирише на пролет. Зелено е. Толкова е зелено, че носът ми се опитва да поеме всичкото зелено наоколо. Усмихвам се. Чуват се детски гласове. Малките тичат. После спират, закачат се помежду си и пак хукват. Пролетта е като децата – не можеш да й се наситиш. Мисля си, че нямам достатъчно пространство в гръдния кош, за да разпъна белите си дробове...

Read More

Облечен в мъгла

Късна есен, мъгла във влажното утро. Две кучета, бездомни – без подслон и без стопанин, лаят сподавено след преминаващи коли. И после, след само миг – стават тихи и се приближават към един чувал насред полегналата и изсъхнала трева. Изпод чувала се подава грубата ръка на мъж и милва по главата едно от двете кучета. Чувалът се оказва дрипи, омотани около тялото на възрастен мъж, който е полегнал насред тревата, на метър от...

Read More
В черупката на охлюв
Oct22

В черупката на охлюв

Ами ако се бях появил на този свят в черупката на охлюв… – седеше и разсъждаваше той за възможностите, които тялото на човек му предоставяше. – Беше по-бърз, по-висок, по-умен, но имаше ли някакво значение всичко това в онази дъждовна сутрин, когато той вървеше навъсено към офиса, а десетки охлюви пълзяха щастливо по алеята, осеяна с есенни листа и жълъдчета, попадали от дърветата. Той беше толкова забързан, защото...

Read More
Няколко думи за мъглата и спепотата на 21 век
Jan13

Няколко думи за мъглата и спепотата на 21 век

Едва ли има някой, който да няма спомени какво е усещането, когато падне гъста и непрогледна мъгла. Пада мъгла… и така с дни. Виждаш често само на няколко метра около себе си. Прилича на тунел, на капак, на стени, които ни обграждат отвсякъде. Нямаме ясна представа какво предстои само няколко метра по-далеч, а когато мъглата е наистина гъста – представите ни за близкото бъдеще секват съвсем. Дали тогава въображението ни...

Read More
Кученцето, което си имаше дядо
Dec21

Кученцето, което си имаше дядо

Трамваят потракваше по линиите. Наближаваше спирката, на която възрастният господин трябваше да слезе. На около 50 сантиметра от него стоеше мирно красив голдън ретривър. Човекът го държеше на въженце, макар и видимо да не бе особено нужно, тъй като животното изглеждаше далеч по-стабилно от хората, които се поклащаха наляво -надясно със завиващия трамвай. На няколко метра от господина две майки с деца на висок глас коментираха какво е...

Read More