Златният град – Златоград
Feb22

Златният град – Златоград

На юг, където винаги времето е по-меко, а небето ясно синьо, има един град на златните хора – със златни сърца. Там е златна храната, златно е виното, дори реката, в която всяка сутрин се отразяват златните слънчеви лъчи.     Всички пътища водят към Златоград. И определено това не е шега. Ако пътувате от София, имате поне 4 варианта на маршрут, за да стигнете дотам. Някой хора предпочитат да пътуват до Стара Загора и след това да се насочат по пътя за Свиленград, Кърджали и т.н. Други избират пътя от Пловдив и там вариантите също са няколко. Ако не сте фенове на многото завои, изберете маршрута, който е непросредствено, след като подминете град Пловдив. Пътят София-Златоград се изминава за около 4 часа. Заредете се с търпение. Въздухът, както в целите Родопи, така и там – в една от най-югоизточните части на Родопите, е все така прекрасен. В Златоград има възстановен етнографски комплекс с множество възрожденски къщи, занаятчийници, калдъръмени улички, красиви гледки. Уютът на хотелската част е ненадминат. И най-важното – позволено е и за домашни любимци 🙂   Задължително трябва да опитате кафе на пясък. Аз не пия кафе по принцип, но това си е деликатес. Не мога да кажа дали това във Велико Търново ми хареса повече, но беше вкусно 🙂 Ако сте настанени в Етнографския ареален комплекс “Златоград”, закуската ви ще бъде в “Александрови къщи”, построени през 2006 г. Всичко е ново, но е изградено във възрожденски стил.       Местните хора празнуват Трифониада – 14-15 февруари.   Нашето пътешествие продължи към град Кърджали, като по пътя спряхме на тези красиви скални образувания. Пътешествието ни приключи с обяд в едно от рибните заведения на брега на яз. Кърджали. Вълшебен български край, вълшебни Родопи. Вълшебно вино, вълшебна храна, вода и въздух. Трудно е след това да се върнеш към реалността....

Read More
Пътуване до белия камък или Белинташ
Oct20

Пътуване до белия камък или Белинташ

Слънчевата събота винаги е добро време за пътешествия. Искаше ми се в рамките на един ден да отидем с колата, да разгледаме някоя забележителност и да се върнем обратно в София. Това означаваше, че е добре да изберем дестинация до 200 км в едната посока. Започнах да разглеждам картата. Вече доста от местата, обявени на сайта на http://bulgariatravel.org, вече ги бях посещавала в миналото. Някои от тях по много пъти. После, в разговор с останалата част от компанията, стигнахме до заключението, че никой от нас не е бил на Белинташ. Това е скално образование, намиращо се в Родопите, близо до Асеновград. Това, което мен лично ме бе заинтригувало е, че на това мястото се смята, че е имало древно тракийско светилище на бог Сабазий – богът на тракийското племе беси. Ако не обичаш да гледаш скали, може и да не е мястото, където да идеш. Да си призная и аз бях с известни смесени чувства и докато пътувахме, преминавайки през красивия Пловдив, на няколко пъти с компанията повдигахме въпроса дали пък да не си останем там, вместо да ходим по чукарите. Изследователският и откривателски дух в мен обаче проговори и реших, че не трябва да се разколебавам. Та продължихме в посока Асеновград. Излизайки от града, посоката в която трябваше да продължим бе Кърджали. Пътят е доста добър, да не кажа в по-добро състояние, отколкото част от магистрала Тракия, между Пазарджик и Пловдив, където асфалтът е … След като продължихме по отклонението, след 10-тина км имаше табела към Белинташ, където отбихме вдясно. Оставаха ни още около 20 км. Оттук насетне пътят е доста по-тесен, с много завои, но и с много красива панорамна гледка. Навсякъде има табели, така че мястото се открива лесно. Минахме през няколко красиви селца и стигнахме до поляна с паркинг, откъдето решихме, че ще продължим пеша до мястото. Есента е много красива. За първи път бях в Родопите в този сезон и има какво да се види. А въздухът, той е все така прекрасен и те кара да дишаш по-дълбоко.   След като преминахме по пътеката, пред нас се появи новострояща се църква, която все още не функционира.   За да бъде разгледана забележителността, все още не се заплаща никакъв вход. Не знам дали в бъдеще ще помислят за символично билетче, с което да се поддържа мястото.   Камъкът наистина е доста бял и открояващ се от багрите на останалата част в местността. И без да ти обяснява учен, видимо е, че скалата е с вулканичен произход, застинала магма. По-точно, след направена справка, изградена е от вулканогено-седиментни скали (вулкански туфи). Мястото е сравнително лесно достъпно и скалите не са хлъзгави, но все пак не е нито за високи...

Read More