Утро с усмивка на дете
Nov28

Утро с усмивка на дете

Ани се събуди. Беше един от онези щастливи дни, в които не беше на детска градина – събота. И… можеше цял ден да си играе с куклите вкъщи, да направи поне няколко бели, за които майка й щеше да й обърне внимание… и да яде за закуска от любимия си сладкиш – кекс със сладко от боровинки с билков чай. Малката пет годишна госпожица разтърка доволно сънените си очи. Майка й все още не беше дошла в стаята, за да я буди и тя реши да се възползва от момента и да си избере някоя дреха за деня по свой вкус. Да, като всяка малка принцеса, и Ани обичаше да бъде красива и да се облича както прецени, а не както го изисква времето, мястото или майка й. Стана от леглото, обу си меките сини пантофи и изведнъж забеляза, че в стаята е някак много светло. Бяла светлина се отразяваше навсякъде, дори в най-затънтените ъгли. –          Леле! – замисли се Ани, дали пък вече няма сняг? Затича се към прозореца и побърза да дръпне завесите. И … погледът и грееше, точно както, когато миналата Коледа си отвори прекрасния подарък с червена панделка и в кутията лежеше най-красивата кукла на света. –          Мамо, мамо! –  развика се Ани и се затича към кухнята, откъдето вече идваше прекрасен аромат на домашна закуска. – Мамо, навън има сняг! Хайде да излезем и да играем с Оливър. Ани подскачаше из цялата къща, а кучето Оливър се въртеше около нея и също не можеше да си намери място. Такава радост, такъв празник. Навън имаше сняг, всичко беше снежно и приказно бяло. Светът беше отново нов и чист и Ани нямаше търпение да излезе навън и да направи стотици ангели в снега и да се боричкат с Оливър, докато носовете им не се заскрежат. Снежният ден очакваше Ани и Оливър и още куп щастливи деца, които нямаха търпение да се впуснат в забавни игри 🙂 А някъде далеч, в сивия град, стотици възрастни хора се чудеха дали колата им ще запали днес, дали имат достатъчно дебело палто за студа и каква ли киша и кал е навън. Единственото хубаво за тях беше, че все пак е събота и в краен случай просто ще си останат на топло вкъщи. Тези възрастни отдавна бяха забравили какво е било, когато са били на пет и са тичали в снега доволно, с подгизнали грейки и ботуши, пълни със сняг. Специални благодарности за снимката на Краси Тосева, която ме вдъхнови за тази позитивна история...

Read More