Приказка за шапката и нейните трима господари
Nov28

Приказка за шапката и нейните трима господари

Господинът, който работеше в рекламна агенция, обичаше много да носи шапка. И при едно от пътешествията си до далечна Куба си бе харесал шапка, която много наподобяваше тези на художниците в Париж. Реши, че ще му подхожда на артистичния имидж и започна да я носи всеки ден – навън, в делнични и празнични дни, на среща с клиенти. Не се разделяше с нея, защото му носеше някакъв странен уют и в същото време странност, която беше присъща за много рекламисти с креативна душа. Всяка сутрин шапката се озоваваше върху главата на 30 годишния рекламист, секунди преди той да захлопне вратата и отново стремглаво да бърза към офиса, където работеше неуморно над свои креативни идеи за нови и нови клиенти. Шапката виждаше как рекламистът започваше деня си с голяма доза кафе, за което беше направил не една и две рекламни кампании. Той обичаше наистина това кафе и беше истински негов фен, който карайки хората да го харесват, сам беше попаднал в клопката на собствените си убеждения. След сутрешното кафе шапката прекарваше обикновено доволно време пред лаптопа на рекламиста, после се разхождаше до зала за среща с клиенти, после наблюдаваше как се раждат идеи, как рекламистът комуникира с клиенти, как рекламата става реалност … и така реклама, след реклама. Понякога рекламистът сумтеше недоволно под шапката. Клиентът пак не го разбираше и отново нямаше да му даде шанс да реализира гениална идея. Шапката живееше пъстър живот върху главата на рекламиста и се срещаше отвреме навреме и с други шапки – на партитата, на събития или някъде навън. Доста често шапката стоеше на главата на рекламиста по повече от 8 часа и вечерите оставаше в офиса до по-късно, защото идеите нямаха подходящо време за реализиране – това можеше да се случи и късно вечер, и през нощта, а сутрин много по-рядко. Един ден рекламистът реши, че тази шапка вече е твърде вехта и ще бъде заменена от нова. Шапката попадна на разпродажба. Един възрастен художник я хареса и реши, че ще му служи добре. И сега шапката прекарваше дълго време върху главата на втория си собственик. Художникът обаче беше с мисли на по-разпилян, и по-свободен човек, с по-малко рамки и ограничения. Рисуваше на платното точно това, което душата му жадува. Нямаше нещо като цел, към която да се стреми. Изливаше идеите си на платното и после носеше картините в няколко магазина, където евентуално можеха да намерят купувач. И сега шапката живееше интересен живот. Срещи с по-малко хора, повече уединение, чаша вино, мирис на маслени бои, емоция. Животът беше наистина шедьовър и всяка секунда върху главата на художника я учеше какво е свобода и безвремие. Художникът бе с по-старомодни дрехи, не се грижеше толкова...

Read More