На юг, където винаги времето е по-меко, а небето ясно синьо, има един град на златните хора – със златни сърца. Там е златна храната, златно е виното, дори реката, в която всяка сутрин се отразяват златните слънчеви лъчи.
Всички пътища водят към Златоград. И определено това не е шега. Ако пътувате от София, имате поне 4 варианта на маршрут, за да стигнете дотам. Някой хора предпочитат да пътуват до Стара Загора и след това да се насочат по пътя за Свиленград, Кърджали и т.н. Други избират пътя от Пловдив и там вариантите също са няколко. Ако не сте фенове на многото завои, изберете маршрута, който е непросредствено, след като подминете град Пловдив.
Пътят София-Златоград се изминава за около 4 часа. Заредете се с търпение.
Въздухът, както в целите Родопи, така и там – в една от най-югоизточните части на Родопите, е все така прекрасен.
В Златоград има възстановен етнографски комплекс с множество възрожденски къщи, занаятчийници, калдъръмени улички, красиви гледки.
Уютът на хотелската част е ненадминат. И най-важното – позволено е и за домашни любимци 🙂
Задължително трябва да опитате кафе на пясък. Аз не пия кафе по принцип, но това си е деликатес. Не мога да кажа дали това във Велико Търново ми хареса повече, но беше вкусно 🙂
Ако сте настанени в Етнографския ареален комплекс “Златоград”, закуската ви ще бъде в “Александрови къщи”, построени през 2006 г. Всичко е ново, но е изградено във възрожденски стил.
Местните хора празнуват Трифониада – 14-15 февруари.
Нашето пътешествие продължи към град Кърджали, като по пътя спряхме на тези красиви скални образувания.
Пътешествието ни приключи с обяд в едно от рибните заведения на брега на яз. Кърджали.
Вълшебен български край, вълшебни Родопи. Вълшебно вино, вълшебна храна, вода и въздух. Трудно е след това да се върнеш към реалността.
