По Коледа ставали и чудеса?

Повечето неща, които правим в живота си ги правим на първо място за себе си или поне така е редно, за да се чувстваме щастливи, а нашето щастие да радва и хората около нас. Много често имаме идея да направим нещо и заради другите около нас. Дори и в тези ситуации – въпреки че на пръв поглед нашата цел е щастието на други хора, всъщност това не е съвсем така. Правим го, за да се чувстваме добре от направеното. Причините могат да бъдат повече от една.

По Коледа много хора и компании стават по-добри. На някои им се случва и повече от веднъж годишно, не отричам. Все пак водят социална и отговорна политика…

Но защо го правят тези хора или тези компании? Винаги ли е съвсем безкористно и възможно ли е това? Факт е, че има хора и компании, които чрез този си акт търсят популярност сред аудиторията. Сигурна съм, че има и много хора и компании, които го правят искрено и заради добри и чисти помисли.

Дали обаче всяко едно такова дело – най-често на “непоискано добро” директно от нуждаещия се, а през асоциация, НПО или друга страна, не води до загуба на баланс на енергията и промени, които дори могат да не бъдат позитивни за обекта, на когото всъщност компанията или човекът правят добро?

Вероятно е малко странно да си задавам този въпрос точно през месец декември, когато вървят стотици благотворителни инициативи. От друга страна е странно и да виждам с очите си или да чувам за хора, работещи за благотворителни асоциации, които карат много скъпи коли и носят още по-скъпи маркови дрехи. Не казвам, че трябва да ходят в дрипи. Просто изникват съмнения у мен за това как се финансират такива организации с хуманни цели.

Дали “направеното добро” от личност или компания въобще достига до човека, който настина се нуждае, но в крайна сметка дори не е поискал това “добро” пряко.

Казват, че във Вселената всичко е подредено благодарение на баланса между различни сили. Всяка промяна, води до други промени. Всичко е свързано в една система. И тук е моментът да се замислим върху народната мъдрост за непоисканото добро – то не само може да не бъде оценено, но и да доведе до много негативи, които не биха възникнали, ако не е извършено “едно непоискано добро”, само за да удовлетворим собственото си его.

 

 

Author: Dessislava Bogdanova

В живота си имам няколко любими неща - изкуството, пътешествията, литературата, фотографията, модния дизайн. Във времето тези много мои интереси намериха място в моята професия - Връзки с обществеността. След 8 години в няколко от най-големите ПР и рекламни агенции в България - български и международни, продължавам своето развитие в сферата на дигиталните комуникации в една от най-големите банки в България. Междувременно пиша за пътешествия, за интересни теми в сферата на маркетинга и социалните медии и... приказки, защото трябва и да творим със замаха на въображението ;) Този блог е с материали, които изразяват изцяло личното ми отношение като автор и човек и не засягат професионалните ми ангажименти.

Share This Post On

Submit a Comment