Тази история започва в делничен ден, докато преглеждам новините онлайн. Откривам статия за Цари Мали град с няколко снимки. Замислям се, че съм чувала нещо за това място, но пък никога не съм била там. Разглеждам няколкото снимки от възстановени крепостни стени и решавам, че трябва да се посети.
И така в една хубава съботна, есенна утрин тръгнахме към Цари Мали град. Намира се в близост до Самоков и село Белчин, на около 50 км от София. Преминахме с кола през живописния път над Бистрица и Железница, където есента разкриваше вълшебните си багри. Тези цветове ме накараха за пореден път да си припомня моментите, в които в слънчевите есенни дни съм събирала шарени листа, падащи от дърветата.
Пътувахме около 40 минути и стигнахме до табела, сочеща къде се намира търсената от нас забележителност. Похвално по пътя в рамките на 3 км до Цари Мали град имаше поне още 3 табели, които насочват туристите и няма шанс да се объркаш.
Пристигайки там забелязах колко много коли имаше. Честно казано не очаквах, че интересът към това място ще бъде толкова голям. Имаше и няколко туристически автобуса с по-големи групи от ученици.
Паркингът е твърде малък и много от колите бяха спрели по улицата. Замислих се, че явно не са очаквали толкова голям интерес. Между другото е абсолютно безплатен.
Тръгвайки нагоре по пътя към крепостта, се открива пред погледа ти панорамна гледка към селото.
Към хълма и крепостта води едно интересно съоръжение, наречено фуникольор. Събира около 6 души и поради голямата опашка решихме, че ще вървим пеша нагоре. За жалост не мога да споделя колко струва билетчето за него.
Има две алеи, по които човек може да се качи. Ние избрахме тази вдясно от фуникольора.
В началото започва със стълби, създадени от дървени трупи, но много скоро преминава в чакъл и доста стръмен баир. Вземете си планинските обувки. Ще ви потрябват.
За тези, които все пак също изберат пешеходната разходка до крепостта, но не са по екстремните баири – изберете панорамната пътека вляво от фуникольора. Нея използвахме при слизане и беше доста по-лека като маршрут.
Щом изкачиш баира, стигаш до мястото, където има каса и трябва да си платиш билетче, за да влезеш в крепостта.
Въпреки че голяма част от крепостните стени, кули и сгради са били разрушени, след направени разкопки е проведена една според мен добра реставрация и можем да се насладим на възстановена късноантична крепост.
Аз лично никъде не успях да открия работното време на крепостта Цари Мали град в интернет преди да я посетя. Затова запазих тази информация с идеята да бъде полезна.
Крепостта има 6 кули и 4 от тях са превърнати в музейна част, където можете да видите накити, съдове, части от бойни оръжия.
Изненадата за мен бе, че освен кропостта, в близост до нея имаше въжен парк и детски площадки.
Не се сдържах и преминах и аз 🙂
Ако все още не сте били там, препоръчвам. Цари Мали град ще ви върне назад във времето като един интерактивен учебник по история. Децата научават много повече, докосвайки се до историята, възрастните също. А когато това е съчетано с красива природа и чист въздух, позитивните спомени са гарантирани.
След голямата разходка отпътувахме към Самоков, където интернет ни препоръча механа “Старата къща”. Менюто е богато, а останалото го оставям на престрашилите се да я посетят.
