На юг, на остров Сицилия, действително живеят едни от най-слънчевите и топли италианци, или по-скоро сицилианци, както мисля, че те обичат да се самоопределят. След като посетихме първо Таормина, вулкана Етна и Сиракуза, нашето пътешествие с кола продължи в посока област Рагуза, най-южната област на острова. В тази област бяхме набелязали няколко дестинации, всяка от които носеше своето очарование и се открояваше от всичко видяно досега на острова. Столицата на областта носи едноименното име – Рагуза, но преди да Ви разкажа за нея, ще продължа хронологично по пътя ни. След като тръгнахме от Сиракуза, където останахме само един ден и не нощувахме, за по-малко от 2 часа се придвижихме към нашата следваща точка, където бяхме направили резервация за 4 нощувки – достатъчно време, за да отидем на плаж (в тази област са едни от най-красивите пясъчни плажове на острова), да посетим Рагуза и Модика. Първоначално бяхме направили резервация в една вила от 18 век, в Испика (Ispica), но по стечение на обстоятелствата, липса на ток, съдбата ни заведе в следващия най-близак град Позало (Pozzallo), където се намира и пристанището откъдето тръгват фериботи до Малта. През booking.com в последния момент успяхме да открием възможност за настаняване в Brezza Marina. Специално публикувам линк, защото собственикът на този малък, семеен хотел толкова много се грижеше за доброто настроение на гостите си, съпругата му приготвяше страхотна италианска закуска и мммм кафе, дори аз пропих кафе там 🙂 Та, ако случайно пътувате натам, мястото си струва. Собственикът ще Ви разкаже и много за областта Рагуза и ще Ви даде детайлна информация къде си струва да се отиде и какво задължително трябва да видите. Вероятно един ден пак ще се върнем точно там, когато отново посетим Сицилия 🙂
Модика (Modica)
Бяхме в този район по първоначален план, за да си починем от история и да помързелуваме на прекрасния плаж на Пазало, но след разказа, който чухме за Модика, нямаше как да не посетим стария му град, известен със сградите си от бароковата епоха. Истината е, че този град не попада често в популярните гайдове за туристи и това си пролича и когато се озовахме там. Почти нямаше туристи – един, два автобуса, които бяха спрели пред катедралата Сан Пиетро. Аз за първи път попадам на подобно призрачно място. По архитектурата ясно се вижда, че някога това е бил процъфтяващ град, но в 21 век е останал само спомен за неговото величие. Струва си да се посети, особено от ценители на изкуството.
Тъй като не очаквахме, че ще прекараме повече от половин ден в Модика, в Рагуза стигнахме привечер и не успях да направя снимки с моя фотоапарат. Самият град не е нещо впечатляващо, особено след като бяхме посетили часове по-рано Модика. Рагуза също има стара част, разположена на хълм, и препоръчвам, ако Ви остане време, да я посетите. Тя е била изоставена от голяма част от жителите след голямо земетресение в района през 17 век. Така се оформил настоящият град.
Ното (Noto)
Ното се намира в провинция Сиракуза. От Позало не е далеч и решихме да го посетим при отпътуването ни към Палермо по магистралата от Катания. Пристигнахме в стария град на Ното сутринта към 10.30. За около 2 часа успяхме да посетим всички основни забележителности просто защото те са на една улица. Когато минеш под арката със символа-пазител на града, рязко попадаш в свят от миналото, като декори на филм. Ното е обявен за част от световното културно наследство от Юнеско през 2002 г. и има защо. Освен църквата, ние посетихме театъра, който е първият от подобен тип на острова, построен е преди този в Палермо – Масимо, един от най-големите в Европа. Препоръчвам да посетите и два музея – единият е дворецът, известен с балната си зала, където за първи път е използвана техниката таваните да са изрисувани така, сякаш са релефни, а другият е свързан с историята на града и има интересни артефакти. В края на тура ни по забележителностите седнахме и да хапнем. Сицилианската кухня в тази част на острова е мелодия за стомаха. Разгледайте снимките и ще разберете защо 🙂
