Пейката на площада
Nov30

Пейката на площада

Вече беше зима. Дърветата отдавна бяха останали без листа и само голи клони стърчаха във всички посоки. А щом заваля сняг, ги покри и направи по-красиви и пъстри. В мрачните дни сивите нюанси се губеха под блясъка на бялото снежно одеяло. Под него се бе сгушила и старата градска пейка на площада. Тя не веднъж бе сменяла дървените си греди, много пъти беше сменяла цвета на боята и бе усещала вкуса и аромата на лака, който я предпазваше от дъжд и сняг. Пейката беше толкова стара. По-стара от повечето дървета, които се издигаха в градината, опасваща площада. По-стара от светещия през лятото фонтан. Но пък не беше живяла толкова дълго, колкото градската баня, която се издигаше пред нея. В хубаво време на нея посядаха и възрастни дами и господа, които си разказваха истории от младините, и майки с деца, и влюбени двойки, които се прегръщаха на фона на фонтана и старата градска баня. Но днес беше зимен ден и хората преминаваха бързащи от единия край на площада към другия край. Потриваха замръзнали пръсти и надигаха по-високо шаловете си, за да постоплят замръзналите си лица. Пейката още беше цялата отрупана  в сняг. Денят си вървеше. Хората преминаваха и бързаха. Никой нямаше време и желание да позъзне върху нея и да си вземе почивка или пък да изчака стар познайник, за да си побъбрят. Снежинки си играеха във въздуха и падаха, родени от вихъра на своя небесен танц. Все по-дебело ставаше бялото одеяло върху пейката. На нея обаче й бе така приятно, защото се бе загърнала и не усещаше зимния вятър. Скучен беше този зимен ден. Нямаше явно пейката да намери компания и да послуша някоя интересна история. Дори фонтанът бе заспал в зимен сън и някак пусто бе. Само снежинките изглежда не бързаха и играеха помежду си. Свечеряваше се и отново групи от хора забързаха от единия към другия край на площада. Едни се прибираха от работа, други от училище, трети отиваха на среща с приятели, но всички бързаха и отиваха някъде, където щяха да бъдат на топло. Ставаше все по-тъмно и хората преминаваха през площада все по-рядко. Пейката се подготвяше за сън. Нямаше какво повече да види днес, а утре можеше пък някой да се престраши да я почисти от снега и да поседне. Не щеш ли възрастен човек с бастун се приближи бавно към нея. Приведе се и побутна снега от пейката, колкото да поседне на дървените греди. Пейката бе така щастлива, че и днес, точно преди да заспи, беше полезна за поне един човек. Чуваше как тежко дишаше старецът, който държеше своя бастун и се прикрепяше с него. Възрастният мъж гледаше фонтана и си спомняше как някога...

Read More
Приказка за шапката и нейните трима господари
Nov28

Приказка за шапката и нейните трима господари

Господинът, който работеше в рекламна агенция, обичаше много да носи шапка. И при едно от пътешествията си до далечна Куба си бе харесал шапка, която много наподобяваше тези на художниците в Париж. Реши, че ще му подхожда на артистичния имидж и започна да я носи всеки ден – навън, в делнични и празнични дни, на среща с клиенти. Не се разделяше с нея, защото му носеше някакъв странен уют и в същото време странност, която беше присъща за много рекламисти с креативна душа. Всяка сутрин шапката се озоваваше върху главата на 30 годишния рекламист, секунди преди той да захлопне вратата и отново стремглаво да бърза към офиса, където работеше неуморно над свои креативни идеи за нови и нови клиенти. Шапката виждаше как рекламистът започваше деня си с голяма доза кафе, за което беше направил не една и две рекламни кампании. Той обичаше наистина това кафе и беше истински негов фен, който карайки хората да го харесват, сам беше попаднал в клопката на собствените си убеждения. След сутрешното кафе шапката прекарваше обикновено доволно време пред лаптопа на рекламиста, после се разхождаше до зала за среща с клиенти, после наблюдаваше как се раждат идеи, как рекламистът комуникира с клиенти, как рекламата става реалност … и така реклама, след реклама. Понякога рекламистът сумтеше недоволно под шапката. Клиентът пак не го разбираше и отново нямаше да му даде шанс да реализира гениална идея. Шапката живееше пъстър живот върху главата на рекламиста и се срещаше отвреме навреме и с други шапки – на партитата, на събития или някъде навън. Доста често шапката стоеше на главата на рекламиста по повече от 8 часа и вечерите оставаше в офиса до по-късно, защото идеите нямаха подходящо време за реализиране – това можеше да се случи и късно вечер, и през нощта, а сутрин много по-рядко. Един ден рекламистът реши, че тази шапка вече е твърде вехта и ще бъде заменена от нова. Шапката попадна на разпродажба. Един възрастен художник я хареса и реши, че ще му служи добре. И сега шапката прекарваше дълго време върху главата на втория си собственик. Художникът обаче беше с мисли на по-разпилян, и по-свободен човек, с по-малко рамки и ограничения. Рисуваше на платното точно това, което душата му жадува. Нямаше нещо като цел, към която да се стреми. Изливаше идеите си на платното и после носеше картините в няколко магазина, където евентуално можеха да намерят купувач. И сега шапката живееше интересен живот. Срещи с по-малко хора, повече уединение, чаша вино, мирис на маслени бои, емоция. Животът беше наистина шедьовър и всяка секунда върху главата на художника я учеше какво е свобода и безвремие. Художникът бе с по-старомодни дрехи, не се грижеше толкова...

Read More
Утро с усмивка на дете
Nov28

Утро с усмивка на дете

Ани се събуди. Беше един от онези щастливи дни, в които не беше на детска градина – събота. И… можеше цял ден да си играе с куклите вкъщи, да направи поне няколко бели, за които майка й щеше да й обърне внимание… и да яде за закуска от любимия си сладкиш – кекс със сладко от боровинки с билков чай. Малката пет годишна госпожица разтърка доволно сънените си очи. Майка й все още не беше дошла в стаята, за да я буди и тя реши да се възползва от момента и да си избере някоя дреха за деня по свой вкус. Да, като всяка малка принцеса, и Ани обичаше да бъде красива и да се облича както прецени, а не както го изисква времето, мястото или майка й. Стана от леглото, обу си меките сини пантофи и изведнъж забеляза, че в стаята е някак много светло. Бяла светлина се отразяваше навсякъде, дори в най-затънтените ъгли. –          Леле! – замисли се Ани, дали пък вече няма сняг? Затича се към прозореца и побърза да дръпне завесите. И … погледът и грееше, точно както, когато миналата Коледа си отвори прекрасния подарък с червена панделка и в кутията лежеше най-красивата кукла на света. –          Мамо, мамо! –  развика се Ани и се затича към кухнята, откъдето вече идваше прекрасен аромат на домашна закуска. – Мамо, навън има сняг! Хайде да излезем и да играем с Оливър. Ани подскачаше из цялата къща, а кучето Оливър се въртеше около нея и също не можеше да си намери място. Такава радост, такъв празник. Навън имаше сняг, всичко беше снежно и приказно бяло. Светът беше отново нов и чист и Ани нямаше търпение да излезе навън и да направи стотици ангели в снега и да се боричкат с Оливър, докато носовете им не се заскрежат. Снежният ден очакваше Ани и Оливър и още куп щастливи деца, които нямаха търпение да се впуснат в забавни игри 🙂 А някъде далеч, в сивия град, стотици възрастни хора се чудеха дали колата им ще запали днес, дали имат достатъчно дебело палто за студа и каква ли киша и кал е навън. Единственото хубаво за тях беше, че все пак е събота и в краен случай просто ще си останат на топло вкъщи. Тези възрастни отдавна бяха забравили какво е било, когато са били на пет и са тичали в снега доволно, с подгизнали грейки и ботуши, пълни със сняг. Специални благодарности за снимката на Краси Тосева, която ме вдъхнови за тази позитивна история...

Read More
Коледни Cover снимки на брандове във Facebook
Nov27

Коледни Cover снимки на брандове във Facebook

От миналата седмица следя с интерес кои компании ще поставят първи на своите корици във фейсбук визии на тема “Предстоящите празници”. Интересното за мен е, че се оформя конкретен сегмент, който стартира през отминалата седмица и вече има и други последователи и това е … модата и в частност големите модни марки 🙂 Първият бранд, който още в миналата седмица беше загатнал с корицата си, че празниците вече наближават е ARMANI. В този случай говорим за цялостна кампания от съвети, които напътстват потребителите какъв подарък да изберат за себе си и за близките си. Съветите са под формата на постове и ревюта на продукти.   Не след дълго още няколко модни бранда се включиха с Коледните си корици. Roberto Cavalli от днес е с корица, която по доста сходен начин, като ARMANI, приканва потребителите да изберат коледен подарък, като на корицата е посочен и адреса на онлайн магазина. Все пак трябва да добавим нещо повече от конкуренцията 😉   И Louis Vuitton, които са заложили на много по-изчистена празнична визия, подсказваща, че подаракът е на път да се излюпи от красива  опаковка 🙂   Моето проучване продължава и очаквам с интерес да разбера коя ще бъде следващата ниша, която ще обнови кориците си с такива, от които грее празнично настроение. Очаквах, че козметичните гиганти ще последват бързо примера на модните марки, но засега все още няма резултати....

Read More
Малката Виена през есента – Тимишоара
Nov24

Малката Виена през есента – Тимишоара

Тимишоара или Timisoara е позната също и като малката Виена. Вероятно дори и да не сте чували за този град, още чувайки името му, ще разпознаете, че е в Румъния. Името обаче идва от унгарското название на река Тимиш и думата за крепост –vár. Намира се в западната част на северната ни съседка и е съвсем близо до границата с Унгария. Това е и най-големият град в Западна Румъния. Градът е бил под управлението на Австро-унгарската империя от 1718 г., когато е отблъснато Османското нашествие. И до днес в града живеят хора от различни националности – немци, унгарци, сърби, българи и разбира се румънци. Населението наброява около 450 хил. души. Един от най-големите площади, на които са разположени основни сгради като Университетът “Политехница”, Операта, замакът Жечени и други в средновековен стил, е площадът на Победата. На него има много гълъби, които са атракция за туристите и … сови, които гнездят в странните покриви на старинните сгради. Съвсем в близост до площада се намира и една от най-големите православни катедрали, наистина впечатляваща със своите размери и архитектура. Валутата, която се използва, е леи. Румъния все още не е преминала към еврото, също както България. На много места – заведения, бензиностанции и т.н. може да се плаща с карта. Добре е да не разчитате, че ако имате евро в брой, можете да пазарувате с него. Ако например ползвате такси, шофьорът със сигурност ще ви поиска да му платите в леи. В града има доста change бюра и курсът е същият, както в България, така че можете и там да обмените евро в леи. Освен площада на Победата задължително трябва да се посети и площадът на Съединението, където отново могат да се видят много сгради, предимно в австрийско-унгарски стил. На площада една срещу друга се издигат католическа катедрала и сръбска православна църква. Отново там е и сградата, където в наши дни се помещава общината. Интересни факти за Тимишоара са, че именно това е първият град в Европа с електрическо улично осветление. Това се случва през 1884 г. През 1869 г. се пуска първата конска трамвайна линия, а по времето на кметуването на банатския българин Карол Телбиз (1885-1914) през 1897 се създава акционерно дружество „Обществени електрически трамваи – Тимишоара“, а през 1889 г. трамвайният превоз се електрифицира в града. И до ден днешен в града един от градските превози е именно трамваят. В града има няколко търговски центъра, като най-големият е Юлиус Мол – http://www.iuliusmall.com/en/timisoara В мола освен множество познати международни брандове, могат да бъдат открити и румънски, особено такива за облекло. В близост до града има летище, такситата не са скъпи и са в изобилие. Интересното е, че през уикенда местните излизат навън след 19.00 и...

Read More