Южна Сицилия – трета част
Sep08

Южна Сицилия – трета част

На юг, на остров Сицилия, действително живеят едни от най-слънчевите и топли италианци, или по-скоро сицилианци, както мисля, че те обичат да се самоопределят. След като посетихме първо Таормина, вулкана Етна и Сиракуза, нашето пътешествие с кола продължи в посока област Рагуза, най-южната област на острова. В тази област бяхме набелязали няколко дестинации, всяка от които носеше своето очарование и се открояваше от всичко видяно досега на острова. Столицата на областта носи едноименното име – Рагуза, но преди да Ви разкажа за нея, ще продължа хронологично по пътя ни. След като тръгнахме от Сиракуза, където останахме само един ден и не нощувахме, за по-малко от 2 часа се придвижихме към нашата следваща точка, където бяхме направили резервация за 4 нощувки – достатъчно време, за да отидем на плаж (в тази област са едни от най-красивите пясъчни плажове на острова), да посетим Рагуза и Модика. Първоначално бяхме направили резервация в една вила от 18 век, в Испика (Ispica), но по стечение на обстоятелствата, липса на ток, съдбата ни заведе в следващия най-близак град Позало (Pozzallo), където се намира и пристанището откъдето тръгват фериботи до Малта. През booking.com в последния момент успяхме да открием възможност за настаняване в  Brezza Marina. Специално публикувам линк, защото собственикът на този малък, семеен хотел толкова много се грижеше за доброто настроение на гостите си, съпругата му приготвяше страхотна италианска закуска и мммм кафе, дори аз пропих кафе там 🙂 Та, ако случайно пътувате натам, мястото си струва. Собственикът ще Ви разкаже и много за областта Рагуза и ще Ви даде детайлна информация къде си струва да се отиде и какво задължително трябва да видите. Вероятно един ден пак ще се върнем точно там, когато отново посетим Сицилия 🙂 Модика (Modica) Бяхме в този район по първоначален план, за да си починем от история и да помързелуваме на прекрасния плаж на Пазало, но след разказа, който чухме за Модика, нямаше как да не посетим стария му град, известен със сградите си от бароковата епоха. Истината е, че този град не попада често в популярните гайдове за туристи и това си пролича и когато се озовахме там. Почти нямаше туристи – един, два автобуса, които бяха спрели пред катедралата Сан Пиетро. Аз за първи път попадам на подобно призрачно място. По архитектурата ясно се вижда, че някога това е бил процъфтяващ град, но в 21 век е останал само спомен за неговото величие. Струва си да се посети, особено от ценители на изкуството.   Тъй като не очаквахме, че ще прекараме повече от половин ден в Модика, в Рагуза стигнахме привечер и не успях да направя снимки с моя фотоапарат. Самият град не е нещо впечатляващо, особено след...

Read More
Подготовка за сватба
Jan19

Подготовка за сватба

Сигурно сте чували клишета като “Това е най-важният ден в живота ми”, “Цял живот съм си представяла този ден” и какво ли още не. Това обикновено са изречените или неизречените думи на бъдещата булка. При повечето мъже такива мисли обикновено не съществуват, тъй като не ги вълнува от детството им този важен ден. (Това въобще не означава, че не се вълнуват в самия ден 🙂 ) Сватбата е ден, за който се готвим доста дълго време, минава като един миг и после остават спомените. Преди известно време и аз бях в центъра на такова събитие и тъй като на доста познати им предстои този важен ден – реших да споделя няколко полезни съвета от личния си опит, които могат да бъдат полезни на всеки, на когото скоро му предстои сватба. Съвет номер едно: Не бързайте да планирате Много хора още с годежа започват да мислят за подготовката за този ден. Ако няма фактори, които да Ви притискат във времето, по-добре се насладете на момента и се опитайте поне няколко седмици да не мислите за подготовката за сватбата. Съвет номер две: Не подценявайте времето за организация Всъщност времето да организирате всичко се оказва един не кратък период. Преди да се впусна в планирането 5-6 месеца ми изглеждаха като цяла вечност, но всъщност точно толкова време беше необходомо за приготвянето на всички детайли. Едно от най-важните неща е да пресметнете колко гости смятате да поканите, с какъв бюджет разполагате, каква локация сте си харесали и дали ще бъде подходяща за броя гости, който очаквате. В самото начало не е особено лесно да направите списъка с гостите. Добре е да участвате и двамата в подготвянето на списъка и след това да го обсъдите. Понякога се случва така, че и родителите имат допълнителни идеи за гости. Преценете колко широк кръг от роднини, познати и приятели ще бъдат включени. В наши дни някои младоженци решават да разделят тържеството на две части – за по-възрастните роднини и семейни приятели – и друго за по-младите им приятели. Аз лично не съм привърженик на подобно разделяне, защото така може да се окаже, че разделяте по определен критерий хора, които биха се радвали да се видят на сватбата Ви и да празнуват заедно. Но в крайна сметка това е личен избор на младоженците и каквото и да решат, гостите ще трябва да се съобразят. Във времето е възможно да се наложи да добавите още хора в списъка. Имайте предвид, че колкото по-рано го финализирате, толкова по-лесно ще Ви бъде да определите локацията, тъй като почти няма такива с неограничен капацитет 🙂 Добре е да си оставите резерви като брой места – нека има поне десетина повече от броя гости, който...

Read More

Облечен в мъгла

Късна есен, мъгла във влажното утро. Две кучета, бездомни – без подслон и без стопанин, лаят сподавено след преминаващи коли. И после, след само миг – стават тихи и се приближават към един чувал насред полегналата и изсъхнала трева. Изпод чувала се подава грубата ръка на мъж и милва по главата едно от двете кучета. Чувалът се оказва дрипи, омотани около тялото на възрастен мъж, който е полегнал насред тревата, на метър от алеята за пешеходци и на два-три метра от големия столичен булевард, по който всеки ден в задръстването пъплят хиляди автомобили.  Дали е пренощувал там и тъкмо се буди от съня си, или пък е бил замаян от алкохола и поседнал да почине, без значение къде, се е унесъл в сън… Без значение къде… И някаква необяснима любов и хармония имаше между скитника и бездомните кучета. И още по-странно топло чувство и радост се усещаше в пространството около тях. Сякаш бяха в друго измерение, където проблемите на всички в задръстването се стопяваха, където преминаващите пешеходци се губеха, дори и на метър от бездомния мъж сякаш не искаха да бъдат там и не бяха там. А скитникът и двете кучета бяха като картина със собствен живот вътре в по-голяма картината, като в друго време, което течеше по-бавно, по-светло, където мъглата чезнеше и някак слънцето озаряваше златната полегнала,  суха трева. Мястото и времето нямаха значение, защото този момент съществуваше въпреки тях, съществуваше паралелно и бе невидим за мнозина. А тези, които успяваха да видят отвъд мъглата, златото в тревата – се усмихваха, защото поне за миг успяваха да надникнат в един паралелен свят, който не само, че беше вълшебен, може би дори бе по-добър и...

Read More
В черупката на охлюв
Oct22

В черупката на охлюв

Ами ако се бях появил на този свят в черупката на охлюв… – седеше и разсъждаваше той за възможностите, които тялото на човек му предоставяше. – Беше по-бърз, по-висок, по-умен, но имаше ли някакво значение всичко това в онази дъждовна сутрин, когато той вървеше навъсено към офиса, а десетки охлюви пълзяха щастливо по алеята, осеяна с есенни листа и жълъдчета, попадали от дърветата. Той беше толкова забързан, защото както всяка сутрин закъсняваше за работа. Работата никога нямаше да свърши, а и не беше най-важното в живота му. Работеше просто, защото трябва, както много други трудещи се неуморно в 21 век мъже. И дали защото беше твърде забързан и не виждаше нищо по пътя си, или просто беше твърде зает да мисли за поредния изпълнен със задачи работен ден, внезапно чу звук от размазана черупка под краката си. – Оууу гадост, настъпих охлюв, – почти извика той на никого, осъзнавайки че  пак трябва да си почиства обувките. – Каква досада… продължи да мрънка навъсено под носа си. Тя вървеше по алеята с чадър в ръка. Въпреки че още валеше слаб дъжд, слънцето блестеше на хоризонта. Беше една свежа есенна утрин. Толкова свежа, че дори шумовете и изгорелите газове на автомобили в задръстването на булеварда се губеха рязко зад стена от дървета, обграждащи алеята. Предстоеше още един прекрасен ден. До офиса оставаха само още няколко стотин метра и тя поглъщаше с поглед прекрасните есенни краски. Алеята беше покрита с жълъди, есенни листа, клонки и охлюви… Оооо имаше толкова много охлюви, които пълзяха бавно и величествено през алеята. Носеха си къщичките и въпреки това не бяха защитени от невнимателен човешки крак. Тя веднага фокусира вниманието си и започна да прескача по пътя си всеки по-малък или по-голям охлюв. Колко щастливи изглеждаха охлювите, изпълнени с живот – в мокрото утро. Вървейки по алеята, прескачайки охлювите, тя достигна и до онзи охлюв, който бе поразен от човешки крак. Не се учуди. Имаше и по-невнимателни хора… “Тези охлюви ме направиха толкова позитивна и щастлива. Създадоха ми хубаво настроение за целия ден и затова съм наистина благодарна…” – мислеше си тя. Така започна нейният прекрасен работен ден, в който всяка нова задача имаше смисъл и й помагаше да развива себе...

Read More
Achilleion Corfu
Sep02

Achilleion Corfu

Остров Корфу е най-западната територия на Гърция. В зависимост от това в коя част на острова искате да стигнете – има две основни пристанища – по-голямото е в Керкира или Корфу – най-големият град на острова, а по-малкото е в Лефкими. Островът е с изключително много зеленина, което веднага ми направи впечатление – има доста растителни видове. Пътуването от Игуменица до Лефкими е по-малко от час, а това до Керкира е малко по-продължително. Българите и румънците предпочитат да стигат до острова именно с ферибот, но ако идвате от по-далеч – съвсем логично е да изберете варианта самолет. Летището е в Керкира, а оттам има добре организиран транспорт за туристи до всяка желана точка. Преди да реша къде на острова да се ситуираме, реших да прегледам информация за това къде са по-хубавите плажове, т.е. пясъчни и големи. По подобие на остров Сиция и на Корфу пясъчните плажове са в западната част – така се спряхме на вариант да бъдем в Агиос Георгиос или Св. Георги (Юг), с уточнение, че населено място със същото име има и на север на западното крайбрежие. Ако сте с кола – можете да бъдете спокойни, защото пътищата на острова са добри и има достатъчно голям брой бензиностанции на всеки десетина километра на острова. Животът на Корфу изглежда малко по-муден, гледайки начина на живот на местните “домакини”, които предлагат различни услуги за туристите. Ту няма да дойдат да вземат бързо поръчката ви на плажа от шезлонга, ще се замотаят, после ще мине и още време, докато ти донесат поръчаното. Единственото нещо, което напомня за някаква динамика на острова са туристите, които обикалят с коли, бъгита, мотопеди и пъплят като мравки в Керкира. Ако настина искате да си починете, не препоръчвам Керкира, защото това е един град, в който лудницата е неминуема по време на туристическия сезон. Кога да посетите Корфу? Имайте предвид, че тук е доста горещо – дори и в грая на август температурите са 30 и над 30 градуса, като нощните не падат под 26-25. Тези високи температури е добре да се вземат под внимание, особено ако не сте фенове на влагата и палещото слънце. Аз лично избрах края на м. август и началото на септември и като изключим днешния дъждовен ден, в който пиша статията, всички дни беше доста горещо – може би средата на септември би било по-приятно, особено ако нямате мания да правите тен 😉 Най-интересното за мен на острова по начало беше Керкира и най-вече Ахилеон – сега музей, а в миналото лятна резиденция на австрийската принцеса Сиси. За посещението на двореца и града отделихме един ден. През лятото, до края на м. октомври, дворециът работи от 8.00 до 20.00 часа....

Read More