Санкт Петербург – домът на слънцето
Feb09

Санкт Петербург – домът на слънцето

Санкт Петербург, историята за принцеса Анастасия, магия, приказка… Първото ми пътуване до този град с многовековна история беше през 2011 г. Извадих страхотен късмет, че беше краят на месец май, когато температурите са по-високи, а слънцето – то никога не залязва. Поводът за пътуването беше във връзка с моето участие в проект към Министерството на икономиката, енергетика и туризма и популяризирането на България като туристическа дестинация на пазар Русия. Освен време за успешно реализирана пресконференция, остана време да разгледаме и най-популярните забележителности на града на Петър. Пътувах от София – през Виена до Санкт Петербург с австрийските авиолинии. Другият ми вариант беше през Москва, където обаче се изискваше дори транспорт до друго летище, откъдето тръгват полетите за Петербург. Така Виена се оказа добро място за прекачване, с престой само 1 час – достатъчно време, за да слезеш от самолета и да отидеш до другия терминал за заминаващи. Общо времето за полет е около 4 часа и половина, като това не включва времето за престой на летището във Виена. След едно наистина дълго летене кацнахме на летището, което изглежда много соц, ама много. Там си бях поръчала трансфер с частен автомобил до хотела. Такситата в този град са много скъпи, задръстванията са огромни и този начин на придвижване до центъра всъщност излиза най-евтин, бърз и спокоен. Пътищата от летището към центъра са големи, с много ленти, но въпреки това задръстване имаше още с влизането в града. Тогава ми беше забавно, но от летището до центъра пътувахме почти 2 часа… Много важно е да си вземете хотел в центъра – по-скъпо е, но пък ще бъдете на пешеходно разстояние от повечето забележителности. След като стигнах в хотела към 7 вечерта местно време, първото ми впечатление за мястото беше изключително позитивно, като изключим цената на интернета – 80 лева на час. WOW, нали 🙂 Още в първата вечер видях какво ще рече да няма истинска нощ, стъмва се към 23.30, към 00.00 вече е сумрак, но слънцето си е там – на хоризонта е, не заспива. Някъде към 3.00 изгрява отново. И всичко това някак много силно влияе на всички местни – хората се разхождат късно вечер. Много от тях дори са с различно работно време – примерно от обяд до 21.00 вечер. Така всъщност и трафикът и сутрин, и вечер е разпределен във времевия диапазон. Подобно нещо е валидно и за Москва 🙂 Първите ми впечатления от града са в едно заведение на брега на Нева. Вятър от Балтийско море, доста смразяващ за м. май, температури около нулата към 1.00 през нощта. Сгряващи напитки, одеала за клиентите – различно е и позитивно. В определен час, някъде към 1.00 се вдигнаха мостовете...

Read More
Пирати, романтика, ром и Сиракуза – Сицилия. Втора част
Jan24

Пирати, романтика, ром и Сиракуза – Сицилия. Втора част

Ако си се запътил към остров Сицилия, вероятно си планирал да посетиш и древната Сиракуза, описана още от Цицерон като “най-великия и най-красивия от всички гръцки градове”. Сиракуза се намира на около 60 км. от международното летище на Катания. Единият вариант е да пристигнете със самолет, а вторият вариант е по суша и с ферибот. Отклонявайки се от голямата магистрала, която обикаля и пресича острова, навлизаш в първокласен път. След това той рязко се стеснява и става като малък междуградски път. При влизането в града околностите му не говорят за неговото величие, дори първоначално гледката може да ви накара да се замислите, че всъщност сте пристигнали с твърде големи очаквания. В покрайнините на града има голям гръцки амфи театър. Ако обаче вече сте минали през стария град на Таормина и сте разгледали театъра там – не съм сигурна, че този в Сиракуза ще ви впечатли с нещо кой знае колко по-различно. Аз се отправих към стария център на Сиракуза – Ортигия. Той е буквално на малък остров, обграден от водите на морето. Влизайки в старата част, се потопих в съвсем различна атмосфера. Някои от сградите от 17-18 век видимо не бяха реставрирани скоро. Мазилката беше напукана или съвсем паднала на места. Други от сградите се реставрираха,  а трети бяха обновени и блестяха със своята прелест. Впечатляваща архитектура, смесица от гръцки и италиански стил, дебне от всеки ъгъл по тесните улички. Живописна крайморска алея привлича туристите, където освен да направят уникални панорамни снимки, могат да поседнат и в някоя тратория, където да дегустират регионални сицилиански вина и уникална местна кухня, която по мое мнение е съчетала най-доброто от средиземноморската, арабската кухня и италианската паста. Вълшебство! Освен да се разходите сред старините и да усетите приказната атмосфера, на всяка цена ще се озовете и на централния площад дел Дуомо, където се издига катедралата Санта Лучия. Целият площад е в бяло и мека охра – и сградите, и мраморните плочи, толкова гладки, сякаш стъпваш върху полирана керамика. На всяка цена трябва да видите и крепостните стени от 5 в., които са консервирани и възстановени. Таксата за музея е 4 евро. Гледката от белите крепостни стени, издигнати от огромни камъни, е впечатляваща и се помни дълго, след като си я съзерцавал.      ...

Read More
Малката Виена през есента – Тимишоара
Nov24

Малката Виена през есента – Тимишоара

Тимишоара или Timisoara е позната също и като малката Виена. Вероятно дори и да не сте чували за този град, още чувайки името му, ще разпознаете, че е в Румъния. Името обаче идва от унгарското название на река Тимиш и думата за крепост –vár. Намира се в западната част на северната ни съседка и е съвсем близо до границата с Унгария. Това е и най-големият град в Западна Румъния. Градът е бил под управлението на Австро-унгарската империя от 1718 г., когато е отблъснато Османското нашествие. И до днес в града живеят хора от различни националности – немци, унгарци, сърби, българи и разбира се румънци. Населението наброява около 450 хил. души. Един от най-големите площади, на които са разположени основни сгради като Университетът “Политехница”, Операта, замакът Жечени и други в средновековен стил, е площадът на Победата. На него има много гълъби, които са атракция за туристите и … сови, които гнездят в странните покриви на старинните сгради. Съвсем в близост до площада се намира и една от най-големите православни катедрали, наистина впечатляваща със своите размери и архитектура. Валутата, която се използва, е леи. Румъния все още не е преминала към еврото, също както България. На много места – заведения, бензиностанции и т.н. може да се плаща с карта. Добре е да не разчитате, че ако имате евро в брой, можете да пазарувате с него. Ако например ползвате такси, шофьорът със сигурност ще ви поиска да му платите в леи. В града има доста change бюра и курсът е същият, както в България, така че можете и там да обмените евро в леи. Освен площада на Победата задължително трябва да се посети и площадът на Съединението, където отново могат да се видят много сгради, предимно в австрийско-унгарски стил. На площада една срещу друга се издигат католическа катедрала и сръбска православна църква. Отново там е и сградата, където в наши дни се помещава общината. Интересни факти за Тимишоара са, че именно това е първият град в Европа с електрическо улично осветление. Това се случва през 1884 г. През 1869 г. се пуска първата конска трамвайна линия, а по времето на кметуването на банатския българин Карол Телбиз (1885-1914) през 1897 се създава акционерно дружество „Обществени електрически трамваи – Тимишоара“, а през 1889 г. трамвайният превоз се електрифицира в града. И до ден днешен в града един от градските превози е именно трамваят. В града има няколко търговски центъра, като най-големият е Юлиус Мол – http://www.iuliusmall.com/en/timisoara В мола освен множество познати международни брандове, могат да бъдат открити и румънски, особено такива за облекло. В близост до града има летище, такситата не са скъпи и са в изобилие. Интересното е, че през уикенда местните излизат навън след 19.00 и...

Read More
Приказки от хиляди и една нощ – Тунис
Nov06

Приказки от хиляди и една нощ – Тунис

Интервю с Християн Стаменов В медиите и като цяло в онлайн пространството за Тунис последните няколко години се чуват предимно негативни новини – за държавата, която губи много от това, че туризмът е почти съсипан в резултат на вътрешните междуособици и нестабилното политическо положение в страната. Дори и в последните дни световни медии споменават за атентати на терористи, които се самовзривяват в близост до курорти. През лятото на 2013 г. БНТ излъчи документален филм за Тунис. Много ясно помня как във филма се казваше, че световните медии имат за цел да разрушат Тунис и точно поради това изтъкват негативните новини. Спокойно ли е в Тунис и хубаво място за туризъм ли е ще ни разкаже Християн Стаменов, който прие поканата за интервю в рубриката „Пътешествия“ на Green Digi Box.   –          Съвсем наскоро, през октомври, беше на екскурзия в Тунис. Проучи ли предварително ситуацията там преди да отпътувате? Началото на октомври е чудесно време за пътуване в Тунис, тъй като тълпите туристи вече са си заминали, а температурите са около 30 градуса. И най-важното, цените на пакетите са паднали.  Не съм се занимавал подробно с проучване на ситуацията в Тунис, но знаех, че в момента всичко е наред, посрещат много туристи и животът там си върви в нормалния ритъм. Туристическите агенции следят тези неща и не биха поели риск. Още повече, че става въпрос за групова екскурзия. За пример – попитах моя туроператор дали ще мога да ида на круиз по Нил в Египет, но категорично ми казаха, че няма как да стане за момента.   –          Какви бяха мотивите да изберете точно тази дестинация? Морето и пустинята. Много ми хареса плажа в Тунис. Водата е чиста, а температурата й по това време на годината е 25-26 градуса. Исках да посетя пустинята Сахара и действително пътуването до там беше едно от най-впечатляващите неща. Това място има специфична атмосфера и е наистина забележително! И не на последно място, важен мотив да избера точно тази дестинация бяха добрите пакетни цени за цялото пътуване. –          Евтино ли е в Тунис? Цените са като в България, няма особена разлика. Но при факта, че масово туристите посещават тази страна с пакет all inclusive не остават много места, където да харчиш пари, освен ако не искаш да напазаруваш купища нискокачествени сувенири made in China 😉   –          Безопасно ли е за туристи и имаше ли моменти на несигурност, докато бяхте там? Според мен е напълно безопасно. Видях доста бели жени, разхождащи се сами или по двойки свободно из улиците. Останах с впечатление, че местните са доброжелателни. Но все пак човек винаги трябва да има едно на ум, защото първо: си в чужда страна и второ:...

Read More
Таормина, Сицилия – Първа част
Nov03

Таормина, Сицилия – Първа част

Сицилия – остров на противоположностите и крайностите. Тук можете да видите всичко. Повече от това, което дори предполагате. Малко от Италия, малко от Африка, още малко от Изтока, от Запада… Доста е разнообразно и доста древно. Въпреки, че вулканът от време на време напомня за разрушителната си сила, като цяло на острова има запазени толкова старинни крепости, сгради, катедрали, площади, фонтани, крепостни стени, че миналото е съвсем реално, то просто съществува там и е дом на настоящето. Много хора, които не са стъпвали на Сицилия твърдят, че Рим е истината, когато говорим за запазена старинна архитектура в Италия. И истината е друга и неочаквана дори и за мен (за справка една година по-рано бях за около седмица в Рим). Толкова много и толкова красиви катедрали, съчетаващи най-големите богатства на няколко култури, трудно може да намери човек в Европа. Размахът е мащабен – особено в Палермо. Как да стигнем до Сицилия? Един много съществен въпрос. Има доста организирани екскурзии с автобус, има и такива със самолет и автобус. Моето пътуване започна с кола. Изминахме разстоянието София – Игуменица за около 5 часа с почивките. Пътях е предимно магистрала в по-голямата си част, проблемът е в България до границата и малко преди Солун. След това пътят е много добър и сравнително ненатоварен като движение. От Игуменица пътувахме с ферибот до Бриндизи, което е около 8 часа. Малко е досадно толкова време да си само на едно единствено място, но пък е интересно като преживяване. Вижда се Корфу, брегът на Албания, който изглежда съвсем безжизнес, а след това се вижда само море… и пак море… Морска болест не можеш да хванеш и няма как да ти стане лошо, поне през лятото, защото морето е много спокойно при хубаво време. Ако пътуването ти е през нощта, ще видиш и много красиви звезди, всички съзвездия като на звездна карта, красиво е, неописуемо. Неприятното през нощта е, че вятърът на открито е доста силен. Ако пътувате през деня и е лято, подготовката е като за плаж – крем със защитен фактор, шапка, може и по-дълги и удобни дрехи, подходящи за по-високи температури. От вятъра, който духа, е доста прохладно въпреки силното слънце.   Южна Италия видимо е по-различна от Северна. Тук повечето хора дори не говорят английски. Дори менютата са на италиански почти навсякъде. Това обаче не спира потоците от туристи – от Русия, Англия, Германия. От Бриндизи до Месина са около 450 км. Пътят е смесица от първокласен път, второкласни пътища и магистрала. Като цяло пътят е добър и се минава за около 4-5 часа. Фериботите от континента за Месина са на всеки 30 минути. Не е нужна предварителна резервация. Сицилия в тази част...

Read More
Дворецът на Враната – Разходка в парка “Врана”
Oct29

Дворецът на Враната – Разходка в парка “Врана”

Може ли да се разхождаш в покрайнините на София и да се чувстваш като принцеса, но не от онези със или без кашкавал, а истинска? Преди да прекрача портите на парка “Врана”, дори не предполагах, че може да изглежда така добре. Месеци наред слушах как паркът вече е отворен за посетители, но едва тази есен, в края на октомври, съвсем спонтанно решихме, че е добро място за разходки в слънчевата неделя. В този ден познатите паркове бяха препълнени, а горе на Витоша можеше да срещнеш съседи, сякаш се разхождаш в квартала. Така идеята за посещение на “Врана” се материализира бързо. За жалост на сайта на двореца няма много информация и трябваше да търся в публикации онлайн информация за вход, работно време и т.н., за да видя дали ще се класираме и да успеем да го посетим. Дните, в които паркът е отворен за посетители, са събота и неделя от 10 до 16 часа. 16.00 всъщност е последният час, в който можеш да влезеш, това не е часът, в който паркът затваря за посетители. Важно е също така да знаете, че входът за туристи е откъм Цариградско шосе – от страната на Стопанския двор. Цената за възрастни е 5 лева. Паркингът не се заплаща. Има екскурзовод на всеки кръгъл час, но за всички, които обичат да се наслаждават и да преживяват пространството около тях, препоръчвам да се разходите сами, а за всичко останало има google 😉 На нас ни отне около 1 час и нещо, за да го разгледаме. Разбира се, можете да прекарате и цял ден там, на някоя красива поляна. Забелязах, че една от поляните не е оградена и вероятно, ако пазите чисто, можете да изненадате любимия си човек с пикник на нея. Пък може и да не може, но аз се замечтах. За жалост за кучета не е достъпно. Отговорът бе: не е желателно, дори на повод. Няма официални табели, че е забранено, поне към момента. Много от посетителите бяха с малки деца. Мястото наистина е изключително подходящо за разходка – чисто, красиво, свеж въздух. В парка има изключително разнообразие от растителни видове, но каквото и да ви разказвам, те просто трябва да се видят.       Растителните видове са описани, а ето го и този красавец.     Самият дворец не е отворен за посетители. Надявам се това да се случи скоро. Мистичност някаква витае наоколо. Пред входа му има красив фонтан. Жалко, че подобен няма в центъра на София, например на Витошка 😉   Дворцовият комплекс е оформен от две сгради, свързани с топла връзка, строени в два периода – първата е построена през 1904 г. като двуетажна ловна хижа, проектирана от австрийския архитект...

Read More